— Мюдюр, ти винаги си казвал само трите дневни молитви и си предоставял на мен вечерната. Разрешаваш ли да стане така и днес?
— Да, изречи я, о, катиб, любимецо на Пророка — отвърнах аз. — Твоите думи вървят по същия път като моите и ще достигнат целта, към която е отправена всяка молитва, сякаш идват от моята собствена уста.
Когато Могреб беше казана, аз започнах да се храня заедно с Бен Нил. Такалехите извърнаха лица настрани, за да не ме гледат как ям, както го предписва вежливостта спрямо един знатен или благочестив мъж. Тъй като след това аз останах мълчалив, Шедид не се осмели да заговори. Другите също бяха притихнали, понеже погрешно си въобразяваха, че аз и моят млад „проповедник“ сме потънали в благочестиви мисли, в които не биваше да ни смущават.
После луната изгря и хвърли над нас сенките на дървесните върхари. От дясната ми страна лежеше сухата, безпощадна пустиня, а от лявата блестяха като дребни елфови телца цветовете на онова вечно неспокойно растение, което не се вкоренява в почвата и поради това постоянно променят своя щандорт. То се среща в езерото Чад в особено големи количества и жителите на Борну и Багхирми пеят за него една весларска песен, една пленителна гондолиера, която ясно доказва, че и онези народи имат поетически заложби. В свободен превод песента гласи:
„Носи се фанна безотечествено по вълната там разлюляна, когат’ върху езерото гигантски голямо на Талха сянката поляга.
Мрежите той свои поставя в сребристата лунна пътека, песен в нощта тиха подпява и в блянове се унася полека.
И ето се вълните заплискват, тъй призрачно бледи и красиви; ладията му своя бяг следва и веч’ се из погледа губи.
А фанната се носи безотечествено по вълната там разлюляна, когат’ върху езерото гигантски голямо на Талха сянката поляга.“
Вместо да се вглъбя в дълбините на исляма, аз си припомнях тази песен, подсетен от белите цветове на „безотечествената фанна“, и си мислех за мястото на нейното действие, където по тъмна доба се срещат миролюбиво на брега лъвове, слонове, носорози и хипопотами. Миролюбиво, ала от страх да не претърпят поражение от могъщия противник. По едно време един от такалехите наруши покоя, посочвайки към пустинята.
— Някакъв ездач! Кой ли може да е?
Наистина, някой яздеше насам, и то право към Брода на сянката. Той трябва да го познаваше много добре. Идваше, изглежда от североизток, значи откъм Нил. Светлият му бурнус изпъкваше на лунната светлина. Нашият огън гореше, той трябваше да го вижда, фактът, че въпреки това приближаваше без опасения, даваше много нещо да се заключи. Недалеч от нас той спря камилата си и поздрави:
— Аллах да ви даде сто хиляди такива нощи! Позволявате ли да направя почивката си при вас?
Тъй като аз замълчах и Бен Нил — също, отговори Шедид, предводителят на такалехите:
— Слизай и сядай! Ти си добре дошъл!
Мъжът скочи от седлото, пусна камилата да иде до водата и пристъпи към нашия огън, за да се намести между Шедид и Бен Нил. Тъй като робите лежаха повече в сянката, отколкото в близост до огъня, той не бе съумял ясно да ги различи. Но сега видя, че тези хора са свързани към въже. Неговото лице тутакси възприе забележимо доволен израз, а в гласа му прозвуча облекчение.
— Аллах ме доведе таман навреме при Брода на сянката, защото предполагам, че тези пленници принадлежат към народа на такалехите. Правилно ли отгатнах?
— Да — потвърди предводителят.
— Тогава тук трябва да се намира и Шедид, най-личният служител на краля. Кой от вас е това?
— Аз самият. Ами ти кой си, че знаеш името ми?
— Аз съм Амр, бен Баггара, и живея при машра Ом Ошрин. Приятел съм на един мъж, когато ти също познаваш, а именно Ибн Асл.
— Твоето познанство с него има ли нещо общо с настоящата ти езда?
— Да, защото съм негов пратеник.
— Ибн Асл те праща при мен? Не там, където живея, а на това място тук, където е толкова съмнително дали и кога ще се намирам? Това трябва да си има своята особена причина!
— Така си е. Той впрочем изобщо не изпитваше съмнение относно това дали ще те намеря тук. Каза, че ти два пъти в годината напущаш страната си; за да отидеш във Фашода, и че предприемаш пътуванията си в точно определено време.
— Това е вярно.
— Моят приятел знае дните на твоето тръгване и пристигане и ето как можа лесно да пресметне къде ще се намираш в даден ден. Той каза, че съвсем сигурно щял съм да те срещна тук при борда утре или вдругиден.