— Ибн Асл се е излъгал с един ден, защото аз потеглих един ден по-рано. Каква вест ми носиш?
— Едно предупреждение. По време на марша си не бива да се приближаваш прекалено до Нил, не бива също този път да отведеш рекика направо във Фашода, ами да скриеш хората наблизо и да отидеш после при Ибн Мулай, сангакът на арнаутите, за да му кажеш къде се намират.
— Защо тези условия?
— Защото има един чуждоземен ефенди, който се скита по тези места, за да лови роботърговци и ги предава на Рейс Ефендина.
— Аллах да унищожи тоя кучи син! — процеди Шедид.
— На всичкото отгоре Кара Бен Немзи е и християнин!
— Тогава дано Аллах го завре за цялата вечност в най-ужасното кьоше на пъкъла! Какво се е загрижило християнското куче за търговците на роби!
— Трябва да ти кажа, че той сега най-вероятно пътува с Рейс Ефендина по Нил към Фашода. Тъй като тези люде често слизат на сушата, лесно биха могли да те открият и заловят, в случай че се приближиш прекалено до реката. По тази причина ме прати Ибн Асл. Трябваше да те предупредя.
— Не беше нужно. Какво ме е грижа за законите на вицекраля! Аз си служа на моя крал. Нашият закон позволява да се продават хора. Щом действам според него, никой не може нещо да ми навреди. При това имаме в лицето на Али ефенди ел Курди, мюдюрът на Фашода, един могъщ закрилник, който вече грабна някой и друг улов изпод носа на Рейс Ефендина. От какво следователно да се страхуваме? Аз няма да променя обичайния си път, толкова по-малко заради някакво си там християнско куче. Напротив, ще ме радва да го срещна. Бих го размазал между постниците си!
Шедид стри мощните си ръце, при което изразът на неговите иначе не неприятни черти стана съвсем друг. Човек може да си представи с какво напрежение следях този разговор. Същевременно бях радостен да чуя, че нито Шедид, нито пратеникът знаеха нещо за отстраняването на мюдюра Али ефенди ел Курди. Също така ме радваше да науча, че сангакът на арнаутите действително беше такъв, какъвто ни го беше охарактеризирал старши лейтенантът на ловеца на роби. Сега знаех със сигурност към кого трябваше да се обърна. Думите на Шедид удостоверяваха една голяма увереност в собствените сили. Това можеше само да ми е приятно, защото колкото по-сигурен се чувстваше, толкова по-лесно щеше да ми падне в ръцете. И все пак още понятие си нямах какво още ми предстоеше да чуя! Амр се ядоса от тая самоувереност и предупреди:
— Не се чувствай толкова сигурен! Мислиш ли, че Ибн Асл щеше да ме прати при теб, ако не беше убеден, че това е необходимо? Тоя християнин бил по-опасен и от Рейс Ефендина!
Тогава Шедид се изправи и изпъна могъщата си снага по дължина и ширина.
— Зарежи ги тия и по-добре ме погледни! Мязам ли ти на човек, който би се побоял от някого, още повече от някакъв християнин? Аз гътвам пет, че и десет такива кучета на един път!
— Да, ти си силен, Ибн Асл ми го каза. Но той рече, че християнинът също бил силен, може би по-силен и от теб.
— По-силен от мен? Как може Ибн Асл да ме оскърби по този начин! Аз още не съм бил побеждаван от никого!
— Той не искаше да те оскърби, защото сигурно имаше предвид не само телесната сила, но и превъзходството, което един хитър мъж притежава пред своя противник. Тоя гяур трябва да е именно върхът на хитростта и притворството. Бил в състояние да отгатва всичко, даже най-потайното, и винаги онзи, който му поставял капан, сам попадал в него. Ибн Асл ми разказа някои неща. Той нямаше много време, но малкото, което ми съобщи за тоя християнин, би трябвало да те прикани към най-голяма предпазливост.
— Разказвай тогава! Ще ми се със собствените си уши да чуя защо един вярващ мюсюлманин трябва да се бои от един невярващ кучи син.
Шедид седна отново, а пратеникът започна да разправя нашите приключения. Макар това да ставаше в най-бегли щрихи, такалехът рече накрая:
— Тоя Кара Бен Немзи, изглежда, наистина е изключително опасен. Човек трябва да внимава с него. Но тъй като той не ме познава и не знае нищо за мен, няма защо да се опасявам от него.
— Можеш ли да твърдиш, че не знае нищо за теб? Той плени хората на Ибн Асл. Ами ако му се удаде един от тях да накара да проговори!
— Това е вярно!
— И даже да не знае нищо за теб, пак ще те спре, ако му наскочиш с тоя твой рекик.
— Аз ще го победя!
— Може би да, ако му хрумне да те нападне открито. Но нали чу колко предпазлив и хитър е той. Избягвай го, доколкото можеш!
— Добре, ще го сторя, но не защото ме е страх от него, а защото Ибн Асл го желае. Къде се намира той сега?