— Беше вчера по пладне, когато Ибн Асл дойде на камилата си при мищра Ом Ошрин. После аз веднага потеглих насам. От това можеш да пресметнеш, че той тази вечер е вече далеч над Макхадат ел Келб.
— До Фашода ли се кани да язди?
— Да.
— И понеже всичките му хора са изловени, къде тъкми да се сдобие с нови мъже за лов на роби?
— Ибн Асл възнамерява да вербува шиллуки и нуехри, може би и динки — изцяло според случая. Но това трябва да стане скоро, защото Рейс Ефендина е подире му. Ибн Асл ще се скрие във Фашода, защото иска да те дочака. И тук се сещам, че той ме натовари да ти предам особено един от тези роби да вземеш присърце. Трябва да ти кажа, това бил мъжът, когото ти е заръчал преди шест месеца при последното ти пътуване.
— Значи Хафид Сихар! Ей го къде лежи там. Той е първият на въжето.
— Ибн Асл специално държеше да си получи отново този мъж. Ти трябва строго да го надзираваш.
— Ще внимавам за Хафид Сихар и няма да бъда непредпазлив. Но баш най-главното Ибн Асл е забравил. Това, от което нещата най-много зависят, той не ти е отредил да ми предадеш. Какво сега, ако взема, че срещна Кара Бен Немзи ефенди? Аз не го познавам и значи мога лесно, ако не на неговата сила, то на хитростта му да стана жертва. Ибн Асл го е видял и даже разговарял с него. Как е можал да пропусне да ми прати по теб описанието на тоя кучи син!
— Аллах! Ама че вестител съм и аз! — извика Амр, като се плесна с длан по челото. — Не той, а аз забравих. Той ми даде едно много точно описание и прибави също едно име, което гласеше Бен Нил.
По дяволите! Неволно посегнах към револвера, защото разговорът започна да възприема един живителен поврат. Ако този мъж се придържаше към точното ни персонално описание, бях изгубен. Бен Нил бе споходен от същата, мисъл и ми хвърли един угрижен изпитателен поглед.
— Бен Нил? — Попита Шедид. — Кой пък е тоя?
— Един млад човек, който, макар че е мюсюлманин, се намира постоянно до страната на оня гяур. Аллах да го разчекне! Никога единият не е бил виждан без другият. Затова Ибн Асл ми даде описанието и на двамата.
— Хайде давай ми го тогава!
— Тоя Бен Нил е приблизително двайсетгодишен и без брада, с тънка снага, ама притежава значителна телесна сила. Очите му се тъмни, страните окръглени. Облеклото, което напоследък носел, се състояло от…
Амр спря по средата и измери Бен Нил с удивен поглед.
— Какво чудо! Описанието, което получих за тоя отстъпнически мюсюлманин, пасва на тоя младеж, дето седи тук до мен!
— Ти сигурно се лъжеш.
— Аз обаче ти казвам, то пасва точно.
— Това е възможно, защото ти не си виждал оня Бен Нил. Тъмна коса и очи, тънка снага и окръглени страни притежават хиляди млади хора. Този младеж обаче се издига над всяко съмнение, понеже той е прочут катиб от светия орден на сихди Сенуси.
Пратеникът скръсти ръце на гърдите и се поклони пред Бен Нил.
— В такъв случай действително съм се излъгал. Но аз не исках този благочестив катиб, Аллах да го благослови, да оскърбя.
Слава Богу! По-малката част от опасността беше преодоляна! Какво обаче ще стане с другата, по-голямата част? Не се наложи дълго да чакам, защото Шедид каза:
— Тоя Бен Нил впрочем е по-малко важен за мен. Най-главното е описанието на ефендито. Затова ми го дай възможно най-точно.
Аз тайно си пожелах това да стане колкото се може по-неточно. За съжаление случаят по никой начин не беше такъв. Ибн Асл беше грижливо вбил в паметта на своя пратеник моята „публична обява за търсене и залавяне“. Едва що описал фигурата ми, лицето и част от облеклото, Амр реагира както одеве при Бен Нил: той спря по средата и се вторачи сащисай в мен.
— Аллах е велик! Да го счита ли човек за възможно! Та тук седи мъжът, когото трябваше да ти опиша, в собствената си персона! Това е той, той е! Тук не е възможно хич никакво съмнение!
Човек може да си представи каква сензация предизвикаха тези думи. Даже пленниците вдигнаха глави и един от тях се провикна:
— Хамдулиллах! Може би сега съм спасен!
За щастие никой не зачете тези слова, защото цялото внимание на хората беше насочено изключително към мен. Само аз единствено ги чух, тъй като от известно време обстойно се бях занимавал с този, който ги бе извикал. Той беше наречен от Шедид Хафид Сихар, а така се казваше онзи, когото трябваше да търся, безследно изчезналият брат на водача Бен Васак от Маабдех. Дали беше той? Ибн Асл беше предал чрез пратеника с него особено да внимават. Хафид Сихар трябва да значеше много за ловеца на роби. Склонен бях да възприема становището, колкото и неща да заговореха срещу него, че съм намерил тук търсения. И в това становище бях подсилен от възгласа, който сега чух от пленника. Разказът на пратеника е бил разбран от него. Хафид Сихар трябва да ме е сметнал за предприемчив и неустрашим човек. Той мислеше, че ако аз съм опасният чуждоземен ефенди, можеше да ме е довело насам единствено намерението да освободя робите и по тая причина се бяха изплъзнали от устните му непредпазливите думи. Сега нямах време да му обръщам внимание, а трябваше да се посветя изключително на опасността, в която самият бях попаднал.