Един бегъл поглед към Бен Нил ме успокои. Той в никой случай не се показваше уплашен, а по усмихнатото му лице бе залегнал израз на спокойствие и учудване, сякаш безгранично се дивеше на едно такова съвпадение от прилики. Аз можех да разчитам на него и по отношение поведението му да бъда напълно спокоен.
Самият аз гледах въпросително във възбуденото лице на Амр и не казах нито дума. Правех се, като че не го разбирам. Шедид зяпаше ту него, ту мен. Той се беше убедил, че моята персона съответства на описанието, ала изпълненото с достойнство спокойствие, което излъчвах, го обърка.
— Какво казваш? — попита такалехът пратеника. — Този мъж тук, който седи до дясната ми страна, бил оня погански ефенди?
— Да, той е! Не може да е друг.
— Ти отново се лъжеш. Този мъж е могъщият мюдюр на Джарабуб, довереникът и най-добрият приятел на сихди Сенуси.
— Вярно ли? Можеш ли да го докажеш? — попита пратеникът.
— Аз го знам от самия него.
— От самия него, от самия него! — изсмя се баггара-арабинът. — Щом като не го знаеш от някой друг, то работата с твоето доказателство е в лошо положение. Не ти ли разказах, че гяурът вече често си е притурял фалшиво име?
— Аллах! Чух го. Дали…
Шедид ме погледна с очи, в които доверието се бореше за победа с недоверието. Аз отговорих с твърд, удивен поглед.
— Какви ги приказва тоя мъж? За мен ли говори?
— Теб има предвид естествено? — отвърна Шедид. — Нима не разбра?
— Ако бях разбрал, щях да сметна Амр за луд. По-добре да приема, че съм чул погрешно.
— Той твърди, че ти си бил Кара Бен Немзи ефенди.
— Аллах да се смили над него! Значи Амр наистина го каза! Неговият дух е болен. Нека да натопи кърпи във водата и да ги сложи на челото си, сетне треската ще го напусне.
— Аз не съм болен! Знам какво приказвам! — извика баггарът. — В една личност човек може да се излъже, но в двама души едновременно това е невъзможно. Описанието на младия мъж съвпада изцяло с това на мнимия катиб, а другото досущ на така наречения мюдюр. Това са те! Какви камили имат? Ибн Асл каза, че яздели сиви хеджин.
— Вярно е — отвърна Шедид.
— Вярно? Значи едно ново доказателство, че не се лъжа! Не се оставяй да те измамят, о, Шедид! Разследвай случая внимателно!
Шедид сега бе станал дваж по-усъмнен. Той се обърна към мен:
— Ти го чуваш какво казва. Аз храня цялата почит към твоя пост, ама нямам доказателство, че той е действителен. Моля те значи да ми помогнеш да ти хвана вяра.
— Ти наистина ли ми нямаш доверие? — попитах наглед с безмерно удивление. — Аз ще ти докажа, че съм този, който съм! Я ми кажи къде се намираме!
— Се, тук при Махаде ед Дилл.
— А къде е онзи ефенди, както самият Ибн Асл казал?
— На път по Нил.
— Мога ли следователно аз да съм кара Бен Немзи?
— Ибн Асл е изказал само едно предположение. Ако само един от вас съответстваше на описанието, то заблудата би била допустима, но тъй като и двамата отговаряте на него, то работата стои много зле с теб. Ако ти си оня ефенди, ще трябва да те убия.
— Ама аз не съм!
— Това не е доказано. Имаш ли някакво доказателство у теб, че казваш истината?
— Единственото и най-добро доказателство съм аз самият.
— При това положение трябва да те задържа и запра при себе си, за да те покажа на Ибн Асл!
— Не можеш да го сториш, защото по тоя начин ще попречиш на нашето свято дело.
— Ако не ми предоставиш възможност да повярвам на това свято дело, не бих могъл да се съобразявам с него.
— Ще се съобразиш, защото съм убеден, че знаеш каква тайна мощ притежава моят орден. Аз ще я употребя срещу теб.
Според населението на онези райони цари най-безпросветно суеверие. Ето защо моите думи предизвикаха целебния страх, който бях възнамерявал. Шедид се намираше в лошо положение. Ако аз бях ефендито, то трябваше да ми сложи ръка. При едно погрешно обвинение обаче аз бях не само един свят мъж, но и магьосник, който ще раздвижи всички добри и зли джинове, за да си отмъсти. От тези магически сили той имаше безпределен страх, но пратеникът продължи да го насъсква с по-нататъшни забележки срещу мен, така че Шедид накрая заяви: