13. Безследно изчезналият
Водата при брода, както бях предполагал, не беше дълбока. Тя не достигаше даже до тялото, на камилите. На отвъдния бряг имаше най-напред няколко храста, после следваше тревна растителност, която сигурно се простираше додето влагата от пороището бе в състояние да се просмука.
Веднага щом сметнах, че онези вече не могат да ни виждат, аз обърнах наляво към езерото. Бен Нил до момента си бе мълчал, но сега се обади.
— Ама ти яздиш на изток, ефенди! Нашият път обаче води на юг! Защо се отклоняваш?
— По две причини. Първо, такалехите не бива да видят следите ни. Ако бяхме продължили да яздим, додето тревата престава и пясъкът започва отново, утре заран дирите ни щяха да си се намират по него. В тревата обаче те няма да са различими, защото до утрото тя пак ще се изправи. Наблизо има вода, ще падне и роса и следствие влагата отъпканите стръкове ще се изправят още след няколко часа.
— Подозираш, че такалехите ще искат да ни преследват?
— Не само подозирам, ами го знам точно. Те ще поискат отново да ни отнемат Хафид Сихар.
— Хафид Сихар? Да, това име беше споменато. Привлече вниманието ми. То е името на брата но водача в пещерата на Маабдех. Да не би да мислиш, че той се намира тук при такалехите?
— Убеден съм в това.
— И се каниш да го освободиш?
— Да. И това е втората причина, поради която свърнах сега източно към езерото.
— Аллах! Това предполага ново приключение! Ефенди, който язди с теб, няма защо да се кахъри за преживелици и опасности. Насмалко да ми излезе акъла, когато ония отгатнаха кои сме. Защо се унижи, оставяйки се да те изпитат?
— Защото това беше най-умното. Ако Шедид знаеше със сигурност, че аз съм Кара Бен Немзи ефенди, нямаше да тръгне към Фашода и щеше да прати натам един бърз вестител, за да предупреди Ибн Асл и сангака на арнаутите. Тогава нашата езда към Фашода щеше да е безпредметна. Та нали чухме толкова много. Шедид ще съумее да го разсъди не по-зле от нас.
— Това е вярно, ефенди! Значи сега ще яздим на изток, за да заблудим такалехите, и после ще завием на юг?
— Не. Ще яздим обратно по отсамния бряг на езерото, докато стигнем тясната и стръмна долчинка, през която одеве не можахме да минем с камилите. После ти ще останеш от тая страна при животните, а аз ще се изкатеря на отвъдната, за да отида и доведа Хафид Сихар.
— Какво се тъкмиш да правиш с него?
— Хафид Сихар ще дойде с нас до Фашода.
— За тая цел той се нуждае от камила.
— Ще му отмъкна една от такалехите.
— Хм! Да освободиш Хафид Сихар от въжето, без някой да усети, и сетне да губиш скъпоценно време и за залитането на камила, това е твърде много за един човек.
— Не бих имал нищо против да те имам край себе си, ако някой не трябваше да остане при камилите заради дивите животни.
— Смяташ, че тук има такива?
— Където има вода, има живот, а където има живот, се срещат и хищници.
— Мислиш, че ще съумея да защитя камилите от лъвове? Ако отговориш с „да“, ще ти бъда благодарен за доверието, само че не вярвам да мога да го оправдая. Че не се страхувам, знаеш. Но да поваля лъв, за това се иска нещо повече от безстрашие. При завръщането си ти ще намериш и мен, и животните разкъсани. Ето защо при всички случаи е по-добре да ме вземеш със себе си.
Бен Нил имаше право, така че проявих готовност. Пък и нали беше вярно, че можех да изпадна в положението да ми е необходим помощник.
Както вече описах, Нид ен Нил представляваше на мястото, където го бяхме достигнали, един тесен, безводен провлак. После се бяхме насочили надясно, минали край първото езероподобно разширение на кора и едва тогава достигнали брода. Бяхме яздили по северната страна. А сега яздехме обратно по южната страна на езерото и достигнахме сухия овраг срещу мястото, при което се бяхме натъкнали на пороището. Пътят не беше труден, понеже луната грееше. Въпреки това за мен щеше да е по-добре, ако имахме мрак. Намерението ми беше от такова естество, че лунната светлина можеше да е опасна.
Спряхме, слязохме от камилите и ги вързахме здраво за дървесни стволове. На драго сърце бих оставил пушките, ала лесно можехме да срещнем някое по-голямо хищно животно, срещу което с ножове и револвери нищо не може да се направи, и затова ги взехме със себе си.
Спуснахме се сега по тази страна на дерето и се изкатерихме по отвъдната. Сетне последвахме пътя, по който бяхме стигнали брода на идване. Сега се придвижвахме по-бавно отпреди, когато бяхме седели на седлата.
В близост до брода забелязахме, че там не гори огън. Това ми беше приятно, защото доказваше, че такалехите спят. Оставих Бен Нил под едно дърво и продължих да се промъквам сам. На приблизително сто крачки от лагерното място легнах и запълзях.