— Тихо сега! По-късно ще можеш да говориш колкото си щеш. Трябва да побързаме.
Прегледах арабина. Той тъкмо дойде на себе си. Опита да разкъса вървите си и да изкрещи, ала не му се удаде нито едното, нито другото. Вървите го държаха здраво, а онова, което трябваше да е вик за помощ, излезе от носа му само като тихо, хъхрещо стенание. Бен Нил опря ножа си в гърдите му и заплаши:
— Още един такъв звук и острието ще прониже сърцето ти!
Това помогна. Баггарът остана смълчан и вече не се раздвижи чак додето се намерихме в безопасност.
— Сега две камили, ефенди — рече Бен Нил. — За всеки по една.
— Ние се нуждаем от три — отговорих аз. — Понеже сега се налага да имаме повече вода отпреди, трябва ни едно животно да носи меховете. От тях също ще вземем няколко, тъй като сега имаме само два.
— Позволи ми да подбера камилите, ефенди! Аз познавам нашите животни — обади се Хафид Сихар. — Ще избера трите най-добри.
Той се измуши, преди да съм съумял да го спра и ето как не ни остана нищо друго, освен да чакаме, докато се върне. Не бях съгласен със своеволието му, защото можеше всичко да погуби. За щастие случаят не беше такъв. След четвърт час, който на мен ми се стори цял, той се върна.
— Готов съм, ефенди. Можем да потегляме.
— Готов? С какво?
— Полека-лека пренесох през брода три седла и три меха. Не ме ли видяхте?
— Не. Трябва да си бил много предпазлив.
— Необходимо беше. Трите камили също са готови. Можем да тръгваме.
— Не забеляза ли някой от спящите да се е събудил?
— Всички спят. Ела и ме следвай спокойно!
— Вземи преди туй този нож и тая кремъклийка! Отнех ги от баггара. Нали сега трябва да имаш и оръжие.
Аз метнах Амр на рамото, за да го нося. Хафид Сихар ни поведе към брода. Там беше вързал трите камили. Не биваше да ги възсядаме, защото можеха да зареват. Бен Нил и Хафид поведоха животните, аз носех баггара и така навлязохме във водата, която ми стигаше до пояса.
Когато стигнахме отвъд, развързах краката на Амр, та да може да върви. Поставихме халтаво седлата при изправено положение на камилите, което те спокойно допуснаха. После тръгнахме по южната страна на езерото. Всеки от нас водеше по едно животно, аз още и баггара, докато Бен Нил и Хафид носеха водните мехове. Когато бяхме изминали едно порядъчно разстояние, спряхме, за да оседлаем камилите както трябва. Сега можеха да си вдигат дандания — вече нямаше как да бъдат чути от такалехите. Накарахме ги да коленичат. Аз възседнах и взех пленника напреко себе си. Когато и другите двама седнаха, поехме в бърз ход към нашите животни.
Щяхме ли да ги намерим все още там? Да, там си бяха още. Слязохме и вързахме наблизо трите доведени камили, след като ги бяхме освободили от седлата. Насядахме край едно дърво, за което Амр бе здраво вързан. Аз му измъкнах парцала от устата и го запитах:
— Знаеш ли сега кой съм?
Оня не отговори.
— Известно ми е, че не си глух, а пък съм свикнал да получавам отговор, когато питам. Ако сега устата ти е затворена, тя лесно ще може да бъде отворена с камшика. Тъй че, отговаряй!
— Да, знам! — избухна той гневно. — Ти си Кара Бен Немзи ефенди, а придружителят ти е Бен Нил.
— Ама ефендито нали притежавал огромна физическа сила, а пък аз бях победен от Шедид!
— Ти се престори. Аз го догадих.
— Но все пак можах да кажа без запъване, сурата Ел Кяфирян! Как мога при това положение да съм онзи християнски ефенди?
— Ти можеш всичко!
— Не всичко, но много. Така например мога много лесно да измъкна един арабин из посред цяла тумба такалехи, за да го отведа във Фашода и предам там на Рейс Ефендина.
— Защо ще ме наказват? Какво съм сторил?
— Ти имаш по-малко акъл, отколкото крокодилът пера. Но аз все ще се погрижа да се сдобиеш с такъв! Рейс Ефендина…
— От него не ме е страх! — прекъсна ме на думата той с оскърбителна подигравка.
— Май се досещам защо. Мислиш си, че мюдюрът на Фашода ще те подкрепи срещу него?
Амр го призна, макар и не непосредствено, като се присмя:
— Какво е един ефенди пред един мюдюр? Каква власт може да притежава един ефенди?
— Така може да пита само човек, който нищо не е научил, нищо не знае и нищо не разбира. Твоята глава напомня някое изтекло яйце, от което е останала само черупката. Аз ти казвам, че принцовете, сиреч султанските синове, се титулуват ефенди. Министрите биват наричани ефенди, а и вицекралят на Египет също изпитва удоволствие, когато чуе да се обръщат към него с ефенди. Какво е обаче мюдюрът на Фашода пред тези могъщи господари! Впрочем ти познаваш ли го изобщо този мюдюр?
— Да.
— Кажи ми тогава името му!