— Той също е ефенди, защото се казва Али ефенди ел Курди.
— Това не е вярно.
— Как можеш да ме обвиняваш в лъжа, ти, един чужденец, който въобще не познава тази страна и нейните порядки!
— Изглежда, че все пак познавам всичко това по-добре от теб, защото мюдюрът на Фашода се казва другояче. Може би ти е известно името Али ефенди Абу Хамсах Миах?
— Да.
— Тогава чуй по-нататък! Прочутият генерал Муса паша отишъл по желание на Рейс Ефендина във Фашода, за да отзове Ел Курди и назначи Абу Хамсах Миах. Ел Курди бил откаран към Хартум като затворник. Причината за това е бил Рейс Ефендина. Сега продължавай да отричаш, че този мъж не е по-могъщ от твоя изменнически мюдюр Ел Курди!
Амр премълча. Моята новина сигурно много го обезпокои.
— Сега знаеш колко много можеш да разчиташ на твоя Ел Курди ефенди — продължих аз. — Той вече няма как да взема под закрилата си отявлени престъпници. Сега би благодарил на Аллах, ако имаше някой който да пожелае да се застъпи за него. Ако те предам на Рейс Ефендина, той ще те отведе при новия мюдюр, а после ти ще се убедиш, че този мъж с пълно право носи името си. Това означава, че Бащата на петстотинте ще нареди като встъпление към първия разпит да ти наложат петстотин удара.
— На мен, един свободен арабин!
— На теб, пратеника на ловеца на роби! Какъв или кой иначе си, това хич не ни засяга!
— Тогава искам да ти обърна внимание, че ще те сполети отмъщението на всички племена на баггара! Да бъда бит е много по-лошо, отколкото ако ме убият. Отбележи си го!
— Твоите племена, та ако ще да бяха сто и хиляда, не могат нищо ми стори. Те имат точно толкова власт над мен, колкото могат да защитят сега теб. Въпреки това аз съм готов да те освободя утре, но това е свързано с едно условие.
— Какво?
— Ще ми кажеш съобразно истината по какъв начин си се запознал с Ибн Асл. Ще отговориш също на всички въпроси, които ще ти задам относно него.
— Това няма да сторя.
— В такъв случай ние свършихме. Щом като не искаш да говориш сега, когато щях да те възнаградя със свободата, то по-късно Бащата на петстотинте ще ти отвори устата и тогава ще говориш без възнаграждение.
Тук Хафид Сихар се намеси:
— Ефенди, ако искаш да се запознаеш с лошотията на Ибн Асл, аз съм подходящият човек, който може да ти разкаже един пример за нея.
— Действително ми се иска да те помоля за това. По-напред обаче ти трябва да научиш някои неща за мен, защото…
— О, ефенди — прекъсна ме той, — аз вече те познавам. Чух достатъчно за теб от тоя баггара, когато разправяше на Шедид за тебе. Аз лежах наблизо и долових всичко. Нямах си и понятие, че познаваш моя брат, ала сякаш един глас ми нашепна тайно: „Кара Бен Немзи ефенди вече е освободил толкова много други. Ако той е мъжът, който седи там, то той навярно е дошъл, за да спаси и теб.“ Ето защо бях толкова непредпазлив да изразя онези думи на надежда. Ако ги беше чул Шедид, лошо ми се пишеше.
— Беше добре, дето исполинът спомена името ти, защото така привлече вниманието ми към теб и затова сега си вече свободен. Впрочем ти по-късно във Фашода пак щеше да добиеш свободата си, защото бях решил да обърна вниманието на мюдюра върху вас. Ти донякъде ме познаваш от разказа на този баггара и аз ще добавя само още малко. Отидох в Маабдех, за да видя там прочутата Пещера на крокодилите. Бен Васак ме разведе из нея и после ми подари ръката на една женска мумия…
— Ръката на женска мумия? — пресече ме той бързо. — Ще ми я опишеш ли?
Когато изпълних това искане, Хафид извика удивено:
— Ефенди, ти трябва да си оказал на брат ми някоя голяма услуга!
— Хич никаква!
— Никаква? Е, тогава сигурно си му направил впечатление както никой друг. Това е ръката на една фараонска дъщеря, египетска принцеса. Аз знам какво голямо значение отдаваше брат ми на нея и се радвам, че толкова бързо ти се е удало да си извоюваш неговото доброжелателство.
— Това доброжелателство е взаимно, както мога да те уверя. Аз още имам ръката при себе си и мога да ти я покажа веднага щом стане светло. Тя е прибрана в седловата ми чанта. Когато Бен Васак чу, че се каня да пътувам към Хартум, ми разказа за твоето необяснимо изчезване и ме помоли да те издиря.
— Нима той преди туй вече не ме е дирил?
— Всячески се е старал да те намери, но за съжаление напусто. Както ми се струва, той е допуснал в това голяма грешка, като дарил с прекалено много доверие търговеца Баряд ел Амин, вашия търговски партньор. Този мъж не е бивало да знае, че те търсят. Аз силно подозирам, че е свързан с внезапното ти изчезване.
— Ама разбира се! — извика Хафид Сихар. — Та нали той ме предостави на Ибн Асл!