— Сигурно си се намирал на гърба на някоя камила?
— Да. Беше нощ, но аз не виждах звезди, защото лежах, както при настъпване на утрото разбрах, в една женска носилка, носена от камила и затулена с плътни покривала. Представяш ли си, бяха ме навлекли, както по-късно забелязах, в женски дрехи и притегнали над лицето ми фередже. При евентуална среща трябваше да бъда сметнат за жена. Знаеш, че никой не бива да се интересува за пътничката на един тахтераван. В предобеда спряхме. Камилата коленичи и аз бях измъкнат от носилката. Намирахме се в степта. Петима ездачи бяха придружителите ми. Четиримата не познавах, но толкова по-добре знаех петия — беше Ибн Асл.
— Как? Той се е осмелил да застане пред теб?
— О-о, той се осмели на още много повече. Ибн Асл имаше очи да ми каже всичко. Без тази наглост и без присъствието му тогава и до днес нямаше да знам как е станало всичко. Той ми разказа ухилен, че се нуждаели от парите ми за лов на роби, че той и Баряд ел Амин са съдружници и ще делят печалбата от ловитбите. Самият той настоявал да бъда пречукан, ала Баряд проявил слабост да не се съгласи, понеже бил задължен към брат ми за големите услуги. Но тъй като трябвало да бъда обезвреден, щели да се погрижат никога да не срещна някой познат и никога да не мога да се завърна. Какво имаше предвид с това, узнах едва в края на пътуването, когато стигнахме в страната на такалехите и бях продаден на мека като роб. Не беше необходимо да плати нещо за мен, трябваше само да се погрижи да не ме мерне някой евентуален познат. Чух още, че Ибн Асл сключи договор с мека, онзи да му праща два пъти годишно, в точно определено време, роби във Фашода, които той веднага ще заплаща с разните му там стоки. После бях откаран.
— Къде?
— На едно ужасно място, което напуснах от тогавашния ден само за да бъда прекаран до Фашода и предаден отново на Ибн Асл. Може би знаеш, че при такалехите има медни рудници?
— Това ми е известно.
— Е, в един такъв рудник бях замъкнат, за да работя там в скалите. От този ден повече не видях слънцето. А когато преди късо време бях освободен от веригите, един надзирател, който бе проявявал малко състрадание към мен, ми каза, че сега ме отвеждали на смърт.
— Как така на смърт?
— При последната пратка на роби Ибн Асл ме бил поискал обратно. Той се бил сдърпал с Баряд ел Амин и продължавал сега занаята за своя сметка. Вече не било нужно да се съобразява с желанията на бившия си съдружник и щял да се смята за по-сигурен, ако не съм жив. Можел да каже на мека той да ме убие, ала му нямал вяра. Ето защо поискал предаването ми, което за мен било равнозначно на смърт. Трябва ли да ти разказвам какво съм изстрадал и понесъл? Сега не, но може би по-късно. И трябва ли да ти казвам какво блаженство изпитвам сега, когато съм уверен, че съм се отървал от робството и от сигурна смърт? В теб виждам един ангел, проведен от Аллах, комуто аз…
— Не говори така! — прекъснах словоизлиянията му. — Аллах е отредил така нещата. На него единствено трябва да благодариш. Чувстваш ли се достатъчно силен да издържиш ездата до Фашода?
— Да. Нали иначе трябваше да драпам пешком през пустинята дотам! Тежката работа закали мускулите ми. Няма защо да се кахъриш за мен. Кога ще бъдем във Фашода?
— Надявам се след четири дена да пристигнем.
— И Ибн Асл е там?
— Вероятно.
— Тогава горко му! Аз ще си отмъстя. Хич няма и да го предавам на мюдюра, ами…
— Позволи да те прекъсна! Не си блъскай главата как да си отмъстиш. Ти не си единственият, който иска да си уреди с него сметките. Сега нека почиваме. Предстои ни дълга езда и мисля, че преди всичко ти не бива да се лишаваш от сън.
— Аз да спя? Ефенди, що за мисъл! Който е бил мъртъв и отново е оживял, ще ти мисли ли в мига на възкресението си за сън? Не, не! Дори и да исках, пак не бих могъл да заспя. Спете вие! Аз искам да си поседя, мълком и без д а мърдам, да се опивам от райското блаженство, дето имам над себе си небесния свод на Аллах, и да чувствам как в мен изгряват хиляди и хиляди звезди.
— Е добре, съзнавам, че много повече ти се иска да будуваш, отколкото да спиш. Събуди обаче и двама ни малко преди денят да засивее, ама не по-късно, за да можем да наблюдаваме такалехите. И внимавай добре за тоя баггара. Той не бива да ни се изплъзне.
— Ефенди, можеш да разчиташ на мен. Амр е пратеник на Ибн Асл, който е моят шейтан. Който идва от страна на онзи човек, не може да очаква от мен никаква снизходителност и състрадание. Аз по-скоро ще убия себе си, отколкото да му дам свободата.
След онова, което Хафид бе преживял, можех действително да бъда убеден, че не бих могъл да имам по-добър пазач за баггара. Легнах си, увих се в хайка и заспах без грижи. Освободеният също бе наистина много верен на дълга си, защото когато събуди мен и Бен Нил, утрото още не беше се сипнало, а звездите едва-що започваха да избледняват.