— Тоя предател, тоя кучи син! — кресна Шедид гневно. — Затова се предложи доброволно да стои на стража!
— Амр може тъкмо с намерението да освободи Хафид Сихар да е дошъл насам — изрази мнение друг.
— Всичко, което каза, е било лъжа, дрънканици — пригласи трети.
— Той е бил шмекер — заяви четвърти. — А двамата сенуси са били честни хора.
— Даже свети мъже! — изкряка пети. — Как оскърбихме ние благочестивия и учен мюдюр, и то заради някакъв си хаймана! Той ще призове върху нас наказанието на Аллах.
— Той вече го е сторил — даде да се чуе шести глас — и тъкмо затуй Аллах ни прати тая тежка загуба. Да бяхме повярвали на тези свети мъже, бедата нямаше да се случи.
— На мен ми липсва мехът! — продра се ненадейно някой.
— Огледайте се дали не липсват и други неща! — повели Шедид.
— Моят мех също го няма! — викна друг.
— И моят, че на това отгоре и камилата ми!
— Моята също и твоята, о, Шедид! — продължиха да се носят гневни ревове.
— Какво-о? — запита предводителят. — Моята камила да липсва, моята вярна Абу Харрас-хеджин?
— Да. Ние скупчихме тук всички животни. Погледни! Можеш да се убедиш, че липсват трите най-добри камили.
— О, Аллах, о, Джехеннем, о, Шейтан! Гибел връз тоя проклет баггара! Трябва да опитаме да открием дирята му! Търчете, търсете, мъже! Търсете във всички посоки, по тази и отвъдната страна на брода! Само трима-четирима да останат да пазят робите!
Мъжете се подчиниха на заповедта и поради това за известно време настана тишина.
— Ефенди — изкиска се Бен Нил, — ако знаехме каква ще стане, то можехме да отвлечем всички пленници и камили. Постъпили сме прекалено предпазливо.
— Да, можехме да откараме цялата робска върволица. Но защо да ги мъкнем с нас, след като Шедид ще ни ги достави във Фашода! Всичко ни провървя свръх очакванията. Сега съм любопитен дали като свършат с търсенето, ще променят гледището си.
— О, не, защото тези хора, изглежда, са наказани със слепота.
Бен Нил имаше право. Разпратените мъже се завърнаха и резултатът бе, че никой нищо не беше открил. Баггара би трябвало, в случай че наистина живееше при машра Ом Ошрин, да е поел в северна посока, но там не бе намерена никаква следа от него. Той трябва значи да е яздил на юг. Само че и онези, които бяха търсили в това направление, заявиха, че и там не била открита никаква диря. Ето защо Шедид лично прегази брода, за да провери нещата. Той се върна след известно време, ругаейки.
— Вярно, че няма какво да откриеш. Какво ли ще рекат мекът и Ибн Асл, когато се видим принудени да им кажем, че баш тоя Хафид Сихар ни се е изскубнал! О, Аллах, как ли ще бъдем посрещнати от тези двамата!
Тогава се обади един, вероятно най-умният от всички:
— За толкова кратко време не се заличава никоя следа. Ето тук трябва да разсадиш, о, Шедид!
— Какво искаш да кажеш с това? — попита предводителят.
— Където няма следа, там не е вървяла и камила. Щом околовръст не се вижда никаква диря, значи баггарът изобщо не е тръгнал, а се спотайва нейде заедно с Хафид Сихар и камилите. Ще се съгласиш все пак, че той постъпи много умно. Благочестивостта и светостта на двамата сенуси стояха на пътя на Амр и той ги е сметнал за опасни за себе си. Ето защо ги обвини и скалъпи оная приказка, за да ги обезвреди. Не беше ли умно, хитро от негова страна?
— Много притворно даже!
— Е, в такъв случай можеш да приемеш, че той и по-късно е действал също така умно и хитро. Той си е казал, че бихме открили дирята му. Затова е предпочел да не остави никаква, ами да се притаи наблизо и да изчака, додето се разкараме.
— Аллах акбар! За това хич не съм и помислил. Може да имаш право. Ставайте, мъже, да търсите скритите. Дирете навсякъде — нагоре и надолу, надясно и наляво, отсам и отвъд водата!
Сега работата позагуби за нас малко нещо от прелестта си. Останехме ли да лежим тук със сала си, то някое дребно обстоятелство можеше да ни издаде. Бяхме чули впрочем достатъчно, така че загребахме обратно, но толкова бавно, че само някой, който държеше погледа си отправен към нас в продължение на минути, можеше да забележи, че островът ни се движи. А че ще ни бъде посветено такова внимание, не следваше да се очаква, защото в езерото имаше няколко истински, обрасли с тръстика острови, което правеше наличието на нашия по-малко очебийно.
Видяхме няколко такалеха да вървят отново през брода. Мъжете търсеха и по двата бряга. Ако диренето се разпростреше и до края на езерото, където беше лагерният ни плац, като нищо можеха да го открият. Но не беше необходимо да се опасяваме от този случай. Ако бъдехме забелязани, то това щеше да стане все пак само от няколко мъже, от които не следваше да се опасяваме. Преди да са довели останалите, ние щяхме да сме се отдалечили толкова с животните си, че да се намираме в пълна сигурност. За мен беше по-добре, разбира се, да не ни откриеха. На моя план добре пасваше фактът, че такалехите вече нямаха вяра на историята с другоземния ефенди. Но нещата щяха веднага да застанат другояче, ако стегнеха до познание, че баггарът не е действал нечестно, ами самият е бил отвлечен с Хафид Сихар и камилите.