Нашето плаване протичаше изпърво доста бавно, но когато се намерихме извън погледа на такалехите, загребахме по-бързо. Скоро пристигнахме при лагерното място и слязохме. Бяхме отсъствали дълго и Хафид Сихар се бе обезпокоил за нас. Той се зарадва, виждайки ни сега да се връщаме. Разказахме му какво сме видели и чули и после аз се изкатерих, за да мога навреме да забележа всяко приближаване, на едно близко дърво, чийто гъст шумак ме скриваше за чуждо око, ала на мен самият подсигуряваше добра наблюдателница.
След известно време видях отвъд, по северния бряг, да приближават търсещо двама такалехи. Те не можеха да дойдат отсам и да станат опасни за нас. Но скоро след това по нашата страна се зададоха трима други, които крачеха от храст към храст, от дърво към дърво и надзъртаха зад всеки шубрак. Ако продължаваха да търсят по тоя начин още две минути, щяха да ни намерят. Аз се смъкнах от дървото, напуснах бивака и изминах едно късо разстояние към тях, без да допусна да ме забележат. Там имаше един гъст храст, по краищата на който се бяха вплели трънаци. Съобразно всяко очакване те трябваше да минат край него и аз пропълзях бързо вътре.
Не мина много и тримата войни довтасаха. Погледнаха първо в един съседен храсталак и се насочиха сетне към моето скривалище.
— Напразно е — рече един. — Те не са на отсамната страна. Хайде да се връщаме!
— Само още няколко крачки, до ъгъла там, на който расте онзи субакх! — прозвуча отговорът.
Проклятие! Зад „онзи субакх“ аз току-що бях седнал, а зад „ъгъла там“ се намираше лагерното ни място! Сега бяха отдалечени само на пет крачки от моя буш. Аз хванах тънките стебълца, раздвижих ги, сякаш там, където се намирах, от земята се кани да се надигне някакво животно, и опитах да наподобя онова сърдито фучене, което издава един обезпокоен хищник. После затъкнах с език във възможно най-дълбок тон, захъхрих през носа и наддадох след това къс дрезгав рев, при чуването на който обитател на пустинята го избива на кратката, гореща молитва:
„Лъвът се пробужда. Аллах да ни закриля от Удушвача на стада!“ Аз често бях опитвал при някоя самотна езда да имитирам от скука рева на лъва. Да го възпроизведе правилно, човешкият говорен апарат не е способен, но прилика все пак може да се постигне. Такъв беше и тук случаят. Тримата такалехи отскочиха ужасени.
— Лъв, лъв! О, Аллах, о, Закрилник, о, Хранител на живота, предварди ни от…
Продължението не можах да чуя, защото мъжът толкова бързо си плю на петите, че вече никакъв не се виждаше. А неговите двама спътници, които притежаваха още по-пъргави крака, бяха даже далеч пред него. Тогава чух Бен Нил да се изхилва зад нашия ъгъл:
— Ефенди, те няма да се върнат! Как само умееш да се справяш с всичко! Сега даже на лъв се обърна! Това гневно ръмжене и фучене ти се удаде отлично. Прозвуча досущ, като че някой лъв е бил смутен в съня си. Но после ревът беше по-малко добър. Долавяше се, че не идва от лъвска паст.
— Защото знаеше кой е лъвът.
— Да, така е. На такалехите обаче той се стори съвсем правдив. Те сега ще се пазят от претърсване на субакха и нашия кът. Когато ти тръгна и пропълзя там в храсталака, помислих, че тъкмо това може да ни издаде. Та нали не знаех, че искаш да си играеш на Господаря с голямата глава. Сега обаче съм радостен, че го стори.
Аз междувременно се бях върнал и видях, че Бен Нил държеше ножа си в ръката. На въпросителния ми поглед той обясни:
— Когато такалехите дойдоха, казах на баггара, че ще го намушкам веднага щом издаде и най-тихия звук. Сега те се разкараха. Ние няма ли да потегляме?
— Не. Искам първо да пусна кервана да тръгне.
— Но така ще изгубим скъпоценно време. Знаеш колко бързаме да стигнем във Фашода!
— Тази загуба на време скоро ще наваксаме с нашите добри камили. Аз трябва да знам как да яздим, та такалехите да не се натъкнат на дирята ни. Понеже предполагат лъв в своя близост, те няма да се задържат дълго при брода, защото ще си кажат, че хищникът го използва като място за прекосяване. Аз ще ги наблюдавам.
За целта се покатерих отново на дървото и този път взех далекогледа със себе си. С негова помощ можех да погледна над езерото. Дърветата и храстите, зад които се намираше керванът, ми пречеха на наблюдението.