След половин час забелязах някакво движение горе при брода, а после видях шествието да се появява на отсамния бряг изпод дърветата и да се отправя в пустинята на юг. Начело имаше едно отделение ездачи, друго — най-отзад, по средата маршируваха пленниците. Проследих кервана с тръбата, додето изчезна от поглед. После насочих далекогледа без особено намерение на север и на изток. Там, в източна посока, се движеха няколко точки. Животни ли бяха, или хора? Те не приближаваха право към нас, а държаха югозападно направление, така че трябваше да се сблъскат с кервана на юг от нас. Фигурите бяха твърде дребни дори през тръбата, за да мога да определя кои или какво са. И ставаха все по-дребни и по-дребни, докато вече не можех да ги виждам. Сега слязох от дървото.
Снощи не бях могъл да различа ясно чертите на Хафид Сихар. Сега видях, че той притежава голяма прилика с брат си.
Той ме помоли да му покажа мумийната ръка и когато удовлетворих искането му заяви, че това било ръката на фараонската дъщеря, която имал предвид. След това аз отворих непромокаемия си пояс и извадих двете писма, които Бен Васак ми беше дал в Сиут, и които не носеха никакъв адрес.
— Бен Васак ми изготви тези писма в палата на пашата в Сиут. Той ми каза, че трябвало да ги отворя след пристигането ми в Хартум.
— Тогава те са твое притежание — заяви, като ги взе в ръка, за да ги огледа. — Прибери си ги пак и ги отвори, когато идеш в Хартум.
— По-скоро имам желание да ти ги предоставя ти да ги отвориш. Тогава аз мислех, а и брат ти мислеше същото, че ще отида направо в Хартум. Но стана другояче: наложи се да замина за страната на фесарахите. Оттогава мина много време, а кой знае какво важно съдържание имат тези писма. Може би ще е по-добре да се запознаем с него.
— Тогава ги отвори!
— Не, ти! Аз още не съм в Хартум.
— В такъв случай ще ги отворя. В тях наистина би могло да има нещо, което би ни донесло полза, ако го знаем.
Хафид отвори пликовете. Те съдържаха по едно препоръчително писмо и по един ордер до хартумска къща.
— Брат ми познаваше ли те, преди да отидеш при него в Маабдех? — попита египтянинът.
— Не.
Той ме изгледа с дълъг поглед и очите му заблестяха влажно.
— Това, това брат ми е сторил за мен, а аз си мислех, че изцяло ме е отписал. Тези ордери говорят много повече, отколкото си имаш представа. Те са издадени за високи суми. Бен Васак трябва преди туй да е положил всички възможни усилия, за да ме открие. Той те е видял за пръв път и ти е дал такива писма! Имайки предвид, че си християнин и си му бял напълно непознат! Какво щеше да правиш с тези толкова много пари?
— Щях да ти ги дам веднага щом те намерех. Прибери препоръките и ордерите, защото те ти принадлежат! Ние ще останем заедно, докато отидеш при брат си, и в случай че аз се нуждая от нещо, ще ти кажа.
— Добре! При това условие ще задържа книжата. Но къде да ги пъхна!
Богатият мъж беше облечен само с една доста повредена кожена препаска.
— Това веднага ще узнаеш — уверих аз. — Този баггара е с твоя ръст. Ще си размените тоалетите. Ти ще вземеш неговия, а той ще получи твоя.
— Посмей само! — озъби ми се Амр. — Аз съм един свободен бен араб и няма да тръгна гол!
— Преди Хафид беше пленен, а ти — свободен. Затова той ходеше гол, а ти носеше дрехи. Сега ти си пленен, а той — свободен. Така че си сменете и дрехите!
— Няма да го позволя!
— Бен Нил, отрежи една пръчка за бастонада!
— Да ме биете, мен да биете? — изкрещя баггара. — На мен бастонада, на мен? Кой ти дава право за това?
— Хадифът. Аз представям тук Рейс Ефендина. Но дори и да не беше такъв случаят, щях да правя каквото ми е по угодата. Съветвам те, ако ти са мили ходилата, да се подчиниш доброволно на моята заповед. Аз исках срещу едно открито признание да ти върна свободата. Ти не прие предложението ми и се сърди единствено на себе си, ако последиците не те доведат чак до възторг. Свалете му одеждите!
Бен Нил поиска да съблече хаика на Амр, ала онзи се възпротиви. Тогава аз се заех сериозно с работата. Той беше сложен по корем до дървото и краката му сгънати нагоре в коленете. Те бяха вързани за ствола, така че не можеше да ги мръдне. После Хафид Сихар седна на гърба му, а Бен Нил отряза от храста една дебела колкото пръст пръчка. Още при първия удар шибнатият изврещя пронизително. При втория изплака:
— Престани, спри, ефенди! Ще се подчиня. На бастонадата не може да издържи никой свободен араб баггара!
— Можеше да си я спестиш. Нека двата удара ти послужат за урок!
Амр беше развързан и сега размяната на дрехите протече без губене на време. После се стегнахме за потегляне. За хората имаше в наличност още вода, за камилите меховете бяха напълнени от кора. После възседнахме и напуснахме мястото, на което бях намерил тъй дълго напразно дирения Хафид Сихар.