Както вече бе споменато, такалехите не биваше да видят дирята ни. Ето защо ги бях пуснал да тръгнат напред. Въпреки това ние последвахме на първо време тяхната, за да се отклоним по-късно от нея, когато бяхме яздили приблизително половин час, видяхме отляво да идва втора диря. Тя при всички случаи произхождаше от съществата, които бях видял през зрителната тръба като малки точки на източния хоризонт. Тук те се бяха натъкнали на следите на такалехите.
— От какво ли ще да са стъпките? — рече Бен Нил. — Толкова са малки.
Аз слязох и го накарах и той да слезе, защото трябваше да се обучава в четенето на следи. Каквото научеше при мен, можеше по-късно да му е от полза. Подканих го:
— Разгледай внимателно дирите! От какви животни би могло да са били отпечатани?
— Това… това са били навярно магарета? — каза той, поглеждайки ме въпросително.
— Да, магарета — усмихнах му се доволен. — И колко?
— Четири или пет.
— Не, само три. Когато човек иска да знае броя на животните, трябва да се ръководи от сбора на отпечатъците на определен крак. Който брои следите на всички копита, ще се заблуди. Да вземем например предното дясно копито. Ще различиш отпечатъка по няколко признака, преди всичко от това, че навън, сиреч надясно, е по-изпъкнал, отколкото от вътрешната страна. Допиташ ли се после до различията на тези предни десни копита, ще имаш и броя на животните.
— Да, магаретата са били само три — потвърди той, след като бе огледал още веднъж внимателно дирята съобразно дадените напътствия.
— Какво са носили? Ездачи или товари? Или пък някое от тях е вървяло свободно?
— По какво може да го познае човек?
— По дълбочината на отпечатъците, по правилността на вървежа и по разни други белези. Колкото по-тежко е натоварено едно животно, толкова по-дълбоко се отпечатва копитото му в пясъка. Товарното животно би стъпвало по-леко отпред, отколкото отзад. Какви биха могли да са били ездачите?
— Как мога да знам! Не съм ги видял, а и понеже те са седели на седлата, не са могли да оставят дири.
— И все пак няма нищо по-лесно от това. Магарета тук яздят само един точно определен чешит хора.
— Искаш да речеш, че това са били дяллабин?
— Да, понеже само един дяллаб (търговец) си служи по тези краища с магаре. Значи дотолкова знаем. Откъде идват? Това не ни засяга, но накъде са се запътили, трябва да знаем, тъй като те са пред нас и може би ще ги застигнем.
— Можеш ли и това да прочетеш от дирите?
— Не, поне засега още не, тъй като следите им оттук се съединяват с тези на такалехите. Да вървим по-нататък!
Уловихме камилите за поводите и ги поведохме. Другите двама бяха останали на седлата и ни последваха. След известно време следата се разшири до едно широко, много отъпкано място, за да продължи сетне отново тясна по досегашния начин.
— Тук дяллабините са настигнали такалехите — поясних аз — и последните са спрели за известно време, за да ги посрещнат и разпитат. Може би това широко място ще ни каже още повече. Иска ми се да го изследвам по-внимателно.
Беше ми се сторило именно, че болшинството от такалехите не са спирали, а са продължили без прекъсване. Преброих и сравних отделните отпечатъци, намерих даже следите от няколко човешки крака и после обясних на другите:
— Само пет такалехи са спрели, останалите са продължили да яздят. Тези петима са разговаряли продължително с дяллабините, при което онези са слезли от магаретата си. После са яздили в компания след заминалите напред. При това слизане хората са се поздравили и взаимно разпитали.
— Такалехите не са ли се отнесли враждебно с дяллабините? — попита Бен Нил.
— До момента все още няма отправна точка, от която да се заключи за враждебност. Във всеки случай такалехите не са се намирали в добро настроение, така че търговците имат поне само заради това основание да бъдат предпазливи. Да повървим още донякъде, преди да възседнем.
Тъкмо се обърнах и Бен Нил посочи напред с ръка.
— Виж, ефенди, там отпред, странично от дирята, седи една хиена.
— А до нея лежат други две в пясъка — прибави Хафид Сихар. Засенчих очи с длан, за да мога да видя по-добре, и веднага предугадих нещастие.
— Това не са хиени, а хора. Да не би все пак петимата такалехи да са се нахвърлили върху търговците! Елате бързо с мен нататък!
Двамата ездачи поеха ходом, ние двамата пешеходци — в тръс, фигурата, която Бен Нил отдалеч бе сметнал за хиена, беше обърната с гръб към нас. Не беше за чудене, че моят млад придружител се бе заблудил от такова разстояние, защото мъжът беше опрял лакти на коленете и захлупил челото си в ръце, сякаш имаше главоболие. Чувайки шума, който причинявахме при приближаването си, той обърна глава към нас. Направи усилие да се изправи, ала не му се удаде. Очите му се спряха най-напред върху баггара, тъй като двамата ездачи ни бяха изпреварили с няколко крачки. По лицето му се изписа ужас.