— Та това е Амр ел Макашеф, шейкът на баггара! Аз съм изгубен!
Аз вече на няколко пъти бях чувал това име. То беше на един баггараски предводител, окачествяван като много войнствен и брутален. По онова време той играеше ролята си все още в рамката на тесни граници, но по-късно излезе от тях. Той беше някакъв сродник на Махди и на б април 1882 мюдюрът на Сенар изпрати до вицегубернатора едно телеграфно известие със следното съдържание: „Баггараският шейк Амр ел Макашеф, далечен роднина на Махди, приближава с няколко хиляди баггараски воини моя град, за да го завладее. Прати ми колкото се може по-скоро помощ!“ Този мъж сега бе мой пленник. Не можеше да не ме изненада, че един шейк се е предоставил на разположение за куриерска служба. Неговата връзка с Ибн Асл не би могла да е само едно голо познанство, а нещо по-здраво, по-дълбоко. Това се потвърди от отговора, който даде, защото една чул думите на мъжа, викна отбранително:
— Ти се лъжеш. Аз наистина съм баггара, но не съм шейк.
— Защо се отричаш от себе си? — попита търговецът. — Колко често съм бивал при вас! Та аз съм Синан от Омдурман. Ти ме познаваш и знаеш, че аз също така добре те познавам.
— Мълчи! Ти бълнуваш. Виждам, че си ранен, и ето как треската ти внушава объркани думи.
Че Амр хвърли същевременно към мен един угрижен поглед, ме наведе на убеждението, че не казваше истината. Той искаше да бъде смятан за обикновен мъж, та във Фашода да намери едно по-меко отнасяне. Търговецът обаче си остана на твърдението.
— Не зная по каква причина отричаш. Да, аз съм ранен, но треската не ме е обхванала, и знам какво говоря. Ние не бяхме сторили нищо на тия роботърговски такалехи и аз те моля в името на Аллах да не вярваш, че съм противник на хората, дето ловят роби. Пощади ме, о шейк!
Тогава аз попитах Синан:
— Защо спичаш това обяснение за необходимо? Мислиш, че шейк Амр ел Макашеф е ловец на роби?
Синан още не беше ми обърнал внимание. Сега ме изучи с учуден поглед.
— Как можеш да ми отправяш подобен въпрос? Ти сигурно си човек на шейка и трябва следователно по-добре и от мен да знаеш, че той е приятел на Ибн Асл, най-прочутият ловец на роби.
— Това не е вярно, това е лъжа! — извика баггара. — Аз изобщо не съм този, за когото той ме смята!
— Мълчи! — повелих му. — Аз знам точно какво да мисля за теб и всяко усилие да ме заблудиш в преценката, е напразно.
И обръщайки се към търговеца, продължих:
— Не съм от неговите хора. Аз съм чужденец, не мюсюлманин, а християнин. Я огледай по-добре шейка! Още ли не си забелязал, че не носи оръжие? Още ли не си забелязал въжетата, с които е вързан за камилата?
Мъжът досега все още бе държал главата си в ръце. Сега я вдигна да разгледа по-внимателно шейка и веднага възкликна удивено:
— Аллах върши чудеса! Амр ел Макашеф е вързан! Да не би да сте се били с него и да сте го пленили?
— Ще узнаеш. По-напред обаче искам да прегледам теб и двамата ти спътници, дето лежат тук като мъртви.
— Едхим и Латиф са си наистина мъртви. Застреляха ги. Нали виждаш голямата локва кръв, в която лежат.
— По теб също ли стреляха?
— Не. Аз бях първият, на когото такалехите посегнаха. Удариха ме с приклад по главата. Когато се свестих, видях спътниците си мъртви. Бяха ни ограбили, взели всичко и отвели и магаретата ни.
— Не, това не е станало. Магаретата са още тук. Аз ще отида да ги доведа. Но преди туй ми покажи главата си.
Тя беше силно подута, ала за щастие се оказа, че черепът не е пукнат. Бяха го ударили не с ръба, а с плоското на приклада. Другите двама за съжаление бяха мъртви, простреляни в гърдите. Взех им кърпите от главите, за да поставя на оживелия един мокър компрес. Той му подейства толкова облекчително, че човекът се изправи и заговори с по-малко усилие от преди. Види се, все още имаше страх от шейка и ето защо аз го успокоих:
— Ти се намираш при приятели и шейкът на баггара не може нищо да ти навреди. Той е приятел на такалехите, които са ви нападнали. Беше при тях и аз ти казвам, че нямаш причина да се страхуваш от него или да го щадиш. Може би вече си имал случай да чуеш за Рейс Ефендина?