— Куче и седемкратен кучи син, ти общуваш с ловците на роби? Ще нареди да ти изброят петстотинте, и това е толкова сигурно, колкото че имам по пет пръста на всяка ръка. Ще получаваш седмично сто и сетне ще можеш да хванеш накъдето ти видят очите, за да разправяш как ти е харесало посещението при Абу Хамсах Миах. За съжаление не мога да те обезглавя, чапкън, защото си изобличен само в тая разсилническа работа. Но нямай грижа! Всеки отделен удар от петстотинте ще ти припламва в паметта, докато дойде ред Шейтана да те изгори в пъкъла като цял фойерверк!
С това избухване неговият гняв, изглежда, се изпари, защото той внезапно се обърна с една съвсем любезна физиономия към мен и ми подаде най-сетне ръка.
— Кара Бен Немзи ефенди, ти трябва да присъстваш, когато тоя кучи син получава ударите си. Това ще ободри твоята душа и ще подсили сърцето ти, ще ти просветли разсъдъка и ще подкрепи духа ти. Ох, няма по-голяма наслада от това, да слушаш как вият, врещят и скимтят такива закононарушители! А сега ми разправи най-напред всичко, което се е случило, откакто си се запознал с Рейс Ефендина… или — прибави той, поправяйки се с усмивка — откакто той се е запознал с теб.
— От това ще излезе дълга история. За да я чуе човек, трябва да разполага с много време.
— Службата ми изисква да чуя тоя доклад, а за изпълнението на задълженията си аз винаги имам достатъчно време.
— Тогава позволи Бен Нил да разкаже.
— Защо не ти самият?
— Когато свърши, ще знаеш причината, без да е необходимо да ти я казвам.
— Добре, нека тогава говори!
Бен Нил започна да разказва. Аз бръкнах в табакерата и си взех втора цигара.
После се изтегнах назад, подложих ръце под главата и накарах Бен Нил да разправя. Той го стори сбито и все пак изчерпателно. От всяка негова дума си личеше колко искрено ме обича. Мюдюрът трябва вече да бе чул едно-друго от нашите преживелици от Хафид Сихар и някои работи сигурно бяха загатнати в препоръчителното писмо на Рейс Ефендина. Сега слушаше неща, за които понятие си бе нямал, и който изцяло погълнаха вниманието му. Когато Бен Нил свърши, той посегна към кибрита и табакерата, изтърси съдържанието им върху мен и извика:
— Пуши, пуши, Кара Бен Немзи ефенди, пуши си! Ти си го заслужил, да, в името на Аллах и Пророка, заслужил си го! А когато дойдеш у дома, ще имаш още повече, една пълна догоре голяма кутия, макар да са безобразно скъпи, да, да, безобразно скъпи?
— Колко плащаш за тях? — попитах аз, любопитен за цената на тези цигари, запилели се кой знае по какъв начин в Судан.
— Цял един пиастър парчето.
— Това е твърде скъпо. Нищо ли не отби?
— Да съм отбил? — попита ядосано. — И през ум не ми мина! Аз нямам навика да се пазаря. Платих си честно, напълно и на часа: всеки пиастър един удар. Когато келешът получи двайсет удара, хукна, остави ми стоката и обясни, виейки, че му било заплатено и се отказвал от останалото. Та си пуши, ефенди, нека ти е сладко! Ти си дяволски тип и Рейс Ефендина трябва да е изцяло запленен, дето се е запознал с теб. Вие християните май наистина не сте чак толкоз лоши и сега вече вярвам, че емирът действително гледа на теб като на приятел. Аз съм мюдюр, а това, в името на Аллах, не е малко нещо, но въпреки всичко те моля за прошка за предишната ми прямота. В замяна обаче ти също трябва да ми сториш една услуга. Не бива да ми отказваш!
— Ама нали още не знам дали ще съм в състояние да изпълня желанието ти?
— В състояние си!
— Е, в такъв случай — да!
Тогава той ми стисна двете ръце и извика радостно:
— Хамдулиллах! Това дава удари, удари, пет-шест хиляди удара, че и още повече! Ти трябва именно да заловиш Ибн Асл, но не за Рейс Ефендина, а за мен.
— Добре!
— И също оня дебел турчин, дето се казвал Мурад Насър.
— Хубаво!
— И муца’бира заедно с всеобичният моккадем на светата Кадирине.
— Тези двамата също! — ухилих се аз.
— Благодаря ти! Това ще бъде празник, какъвто не съм преживявал. Ще разпоредя да ги избесят всичките! Преди туй обаче всеки ще си получи по ходилата своите добре изброени петстотин, също сестрата на турчина, да, в името на Аллах, също и тя!
— Тя е момиче, о, мюдюр! В какво престъпление се каниш да я обвиниш?
— В най-голямото, което може да има. Тя е поискала да се омъжи за Ибн Асл, ловецът на роби.
— Поискала? За това не може и дума да става. Тя е била заставена. Тази женитба не е нищо повече от скрепяване на една търговска връзка.
— Не се меси! — повели Али ефенди разпалено. — Тук никой няма право да скрепява нещо освен аз самият, а аз винаги скрепявам с петстотин. Но ти трябва да ми ги заловиш всичките, защото обеща.
— Аз ще сдържа думата си. Но един не е необходимо да залавям, защото той вече се намира в ръцете ти, сангакът на арнаутите.