След късо време сангакът се върна, стиснал в уста запалена лула. Следваше го един арнаут, който носеше върху табла един огромен кокал с все още висящи от него фъндъци месо. Бяха останките от говеждо „филе“. Мязаха, сякаш псета се бяха дърлели за тях. Мъжът сложи таблата по средата на килима и се отдалечи. Ибн Мулай ми заповяда:
— Седни и нека ти е сладко!
По отношение сядането можех да му се подчиня, ала втората половина от неговата заповед отново не беше толкова лесна за изпълнение. Въпреки това направих опит, като извадих ножа си и се нахвърлих върху, кокала. Докато го оглеждах изпърво, изследвайки по какъв начин най-добре да се добера до жилавите му висулки, арнаутът попита:
— Откога се намираш в серибата?
— От две години — отвърнах, като работех с напрягането на всички сили, за да отделя някоя по-смилаема жила.
— Кой те цани?
— Самият Ибн Асл в митра Ом Ошрин. Амр ел Макашеф, шейкът на баггара, по някакъв повод ме бил горещо препоръчал на него.
— Той ли? Това говори в твоя полза, защото шейкът е наш благонадежден познат. Как е фелдфебелът?
— Недобре. Раната му на крака се разтвори.
— Аллах! Тогава той навярно ще умре! Какво предприехте по време на толкова продължителното отсъствие на Ибн Асл?
— Асакерите прилежно се обучаваха. Аз обаче не бях там.
— Не си бил там? Та нали като преводач мястото ти е в серибата! Че къде пък си се намирал?
— Един преводач може да се използва по-добре, отколкото само във военни обучения. Аз бях горе при черните племена на Рохл и Джур, за да подготвя един добър улов. При това постигнах чудесни успехи. Башшавишът сега ме препрати пак с една подобна задача.
— Сега? Накъде те праща?
— При такалехите.
— Та това е в противоположна посока! Оттам действително получаваме два пъти в годината роби. И стиска ли ти пак да отидеш при тези люде?
— Да ми стиска ли? Аз съм бил там вече няколко пъти. Мекът ме приема добре, а неговият довереник, когото ти естествено също познаваш, имам предвид Шедид, сключи задушевно приятелство с мен.
— Как? Ти познаваш също Шедид, Силния, и си даже негов приятел? В такъв случай ти наистина си много полезен мъж! Дълго ли ще останеш тук?
— Не бива изобщо да се задържам, защото нокерът, с който искам да пътувам до остров Матениех, тръгва още преди полунощ.
— Тогава яж бързо, та да не артисаш! Но се пази по път от кора на Рейс Ефендина и особено избягвай едно християнско куче, един другоземен ефенди, който понастоящем се подвизава оттук надолу до Хартум.
— Християнин? Та нали аз също съм християнин и нямам причини да го избягвам.
— Всички причини имаш, всички! Той е съюзник на Рейс Ефендина и изглежда е турил око на нашите хора. Ти очевидно нищо не си чул за цялата тая работа и ще трябва да ти разкажа.
Колко бях радостен от този обрат на разговора! Беше ми се удало да влея доверие на арнаутина и той ми вярваше. Постигнах също, той самият да ме подканила ям бързо и после да вървя, че да не пропусна отпътуването. Сега се канеше да разказва и аз се бях отървал от опасността да бъда питан за неща, за които нищо не знаех. Можеха ли нещата да се развият по-добре? Не! До този миг щастието ме бе покровителствало, ала сега из един път ми обърна гръб.
С други думи казано откъм входа се надигна някаква голяма гюрултия. Гласове крещяха, врати се разтваряха и затваряха с трясък, после един арнаут влезе и докладва:
— О, сангак, пипнахме келеша, дето подслушваше вън при вратата.
— Доведете го!
— Таман го срещнахме и пристигна благочестивият господар със своя приятел. Те искат да дойдат при теб и комай го познават.
След тези думи той излезе. Мен ме обзе някакво лошо предчувствие. Някакъв си „благочестив“ господар бил тук? Хм-м! И кой беше непознатият, когото бяха опипали, и когото „благочестивият“ познавал? Да не би пък моят Бен Нил? Та нали бе възможно дългото ми отсъствие да го е подтикнало да дойде насам. Ето че вратата се отвори и доведоха… него, тъкмо споменатия, Бен Нил, бедния дявол!
Аз бях станал и пристъпил в ъгъла, където не можех веднага да бъда забелязан от вратата. Четири-пет войника бяха сграбили Бен Нил, осем-девет други ги следваха. Зад тях влезе… моккадемът на светата Кадирине заедно с муца’бира. Досега двамата напразно се бяха домогвали до живота ни, сега обаче нещата стояха зле с нас.