Мурад Насър се отправи към носа. Ние бяхме понесени след него. Турчинът отвори една от двете съседно разположени врати, влезе в едно помещение, което сигурно представляваше неговото жилище, и прегледа вървите ни. Това стана на светлината на една лампа. Като се убеди, че сме вързани здраво и не можем да се освободим, дебелият даде необходимите заповеди относно настаняването ни.
Помещението, в което се намирахме, нямаше и помен от дървени стени, то приличаше по-скоро на шатра. Над носа бяха закрепили пръти и проснали върху тях рогозки. Така бе сформирана тента, от която висяха няколко парчета брезент, служещи за стени. Предната стена се състоеше от две парчета, които представляваха споменатите две врати. Едно напречно платнище делеше помещението на две части. В дясното отделение се намирахме ние. От лявото чух шепнещи женски гласове, което ме наведе на предположението, че там е подслонена сестрата на турчина със слугините си. Отзад пак имаше един напречен брезент, който сега бе запретнат. Там бе ъгълът на корабния нос — едно пространство два метра дълго и метър и половина широко, в което имаше какъв ли не багаж и натурии. Мъжете го разчистиха, за да отворят място за нас. После забиха в талпите дебели гвоздеи. Вързаха ни здраво за тях — една предпазливост, която никак не бе излишна, защото в случай, че ни се удадеше да се освободим от вървите, необходимо бе само да отметнем рогозките, които образуваха тавана, за да се прехвърлим през борда.
Когато бяхме наместени по тоя начин, Мурад Насър заяви:
— Сега не можете да се помръднете! Я хайде опитайте да ми избягате! Ибн Асл сигурно ще се върне до следобеда и тогава вашата съдба ще се реши. Аз живея в съседство с вас и мога да чувам всяка ваша дума. Доловя ли и най-малкото, което не ми изнася, получавате камшика. Сега нека Аллах ви даде приятна почивка и още по-приятни сънища!
Мурад Насър се изхили подигравателно и се отдалечи после с хората си. Видяхме светлината да прозира през тънкото ленено платнище и сянката му да се движи по него. Това ни издаваше какво върши. Той повдигна страничното платно и изчезна зад него. После чухме шептене и разпознахме неговия глас и този на едно женско създание — на сестра му Кумру.
Скоро след това той се върна в покоите си и седна там на пода. След късо време по платното се очерта една женска сянка. Сестрата беше влязла при него. Те зашепнаха помежду си. Сетне той стана и излезе с нея на палубата.
Едва се бе случило това и отново се екранира един женски силует. Той се приближи до лененото платно, зад което лежахме, повдигна го малко и прошушна:
— Ефенди, къде си?
— Тук! — обадих се аз. — Ти коя си?
— Аз съм Фатма, ти ме познаваш.
Фатма значи, любимата прислужница на сестрата на турчина! С какво ли намерение идваше? Във всеки случай не с лошо.
— Какво искаш от мен? — попитах я.
— Праща ме господарката. Тя научи от повелителя, че си пленен и ще бъдеш измъчван до смърт. Това причини болка на сърцето й.
— Аллах да благослови Кумру за нейното състрадание!
— Да, тя е добра, ефенди. Тя иска да те спаси.
— Хамдулиллах! По кой начин?
— За съжаление моята господарка не може да стори кой знае колко. Но което е по възможностите й, ще стане. Когато косата й започна да изчезва, ти върна украсата на нейната глава. Това тя не може да забрави. Тя иска да ти се отблагодари и аз трябва да те помоля да ми кажеш какво желание имаш.
— Къде е повелителката ти?
— Вън на палубата. Тя уговори брат си да отидат заедно, та да мога да приказвам с теб.
— Но ако той сега внезапно се върне и види какво правиш!
— Тя ще го задържи вън, докато й дам знак, че съм изпълнила заръката.
— Това е добре. Донеси ми бързо един остър нож.
Фатма се измуши, донесе един нож с капия и ми го подаде.
— Не мога да го хвана, защото ръцете ми са вързани. Трябва да ми окажеш услугата да срежеш вървите.
— Аллах, какво искаш от мене! Ръцете ми треперят от страх. Но въпреки това ще го сторя, защото ти си благодетелят на моята господарка.
Действително почувствах, че ръцете й трепереха, когато преряза въжето. После взех ножа и й стиснах ръката.
— Благодаря ти, Фатма, най-прелестната след дъщерите. Дано Аллах ти се отплати за благодеянието! Знаеш ли колко мъже се намират на този кораб?
— Двайсет и двама. Те са се натъркаляли вън и спят.
— Къде са хората, които ни доведоха? Обратно към Фашода ли поеха?
— Не. Лежат при нашите хора.
— Значи лодката е все още вързана за кораба?