— Тогава те съветвам да ги питаш!
— Сторих го, ала те отричат нещо да знаят.
— Заповядай да им наброят петстотинте и ще признаят!
— Щом ме съветваш, ще го сторя и ти ще можеш да присъстваш.
— Благодаря ти, о, повелителю! Знаеш, че обичам справедливостта и с удоволствие присъствам, когато ти я упражняваш срещу тези, които са прегрешили. А сега бих желал да узная тайнствената причина, по която нареди да дойда при теб.
— Ще я чуеш веднага. Да, това е една тайна, чието разяснение ми е залегнало на сърцето, а ти си подходящият мъж, който може да ми помогне. Да познаваш случайно Нубар, фокусникът от Кахира?
— Не.
— Тогава сигур познаваш Абд ел Барак, моккадемът на светата Кадирине?
— Също не.
— Тези двама мъже сега се намират във Фашода. Аз искам и трябва да ги намеря, защото са съюзници на ловеца на роби Ибн Асл.
— Аз ли трябва да ги търся? Ако те наистина са тук, гарантирано ще ги открия.
— Тук са. Снощи са ги видели. Чукали били на твоята врата.
— Аллах! Какво биха могли да дирят при мен? Това трябва да е някаква заблуда. Подобни хора все пак не са толкоз безумни, че да дръзнат да дойдат при мен!
— Има безумци, които сегиз-тогиз много добре знаят какво правят. А сега още един въпрос. Да си говорил някога с някакъв турчин, който се казва Мурад Насър?
— Никога. Каква е работата с него?
— За това по-късно. Трябва да те питам за още едно лице. То е такалехът Шедид.
— Не го познавам. Как стана, че ми назоваваш толкова непознати имена?
— Правя го, за да ти улесня разбулването на тайната. Аз вече малко ти подготвих почвата и ти трябва да доведеш нещата докрай. С други думи казано, на четири часа гребане оттук нагоре по реката лежи един кораб, който принадлежи на Ибн Асл.
— Аллах, Аллах!
Сангакът досега беше отговарял бързо и непринудено. Последният му възглас сдържаше уплах.
— На този кораб — продължи мюдюрът — се намира оня турчин, за когото те питах. Той води със себе си своята сестра, която щяла да става жена на Ибн Асл.
— Откъде го знаеш? — прозвуча угнетено.
— Сетне, сетне! По-напред трябва да знаеш, че Ибн Асл сега се намира при динките, за да вербува една дружина техни войни за поход за роби. Мои хора са държали под око кораба и тази заран забелязали, че там пристанали една лодка, в която лежали два дълги, обли вързопа. Те били качени на борда. Дали можеш да отгатнеш какво е било мушнато в тях?
— Как бих могъл да зная?
— Тогава опитай да узнаеш! Това е именно тайната, която така ми се ще да си изясня. Ти си много хитър и умен и аз мисля, че няма да ти е трудно да откриеш правилния отговор.
По време на този разговор аз бях отместил леко килима, за да наблюдавам двамата. Мюдюрът седеше с лице, а сангакът с гръб към нас. Сега сметнах, че е дошъл подходящият миг, и нашепнах на Бен Нил:
— Влез тихо вътре и застани до вратата!
Аз го тикнах вътре и видях, че по лицето на мюдюра плъзна усмивка на доволство. Сангакът във всеки случай не се чувстваше прекомерно разположен. Той, изглежда, обмисляше как да приема в момента Али ефенди, защото мина много време, преди да отговори:
— Ще го сторя, о, мюдюр. Ще потегля веднага и ще открия кораба. Но дано вързопите още са налице.
— Може и да не са, но това не е от значение. Аз искам само да разбера какво са съдържали. За мен това е толкова важно, че за разкритието на тази тайна съм ти определил едно възнаграждение, за чийто размер хабер си нямаш.
— Мюдюр, аз съм най-верният от твоите слуги — увери арнаутинът поласкан. — Моето щастие вирее единствено благодарение твоята доброта и милост!
— Да-а, ти си най-верният от всички. Ето защо като доказателство за моето благоразположение съм ти подбрал една жена, жена, с която никоя хурия от Дженнет не може се сравни!
— Жена? — провикна се сангакът учуден и разочарован.
— Да, едно олицетворение на красотата и добродетелта, един образец на прелестта. За да съзнаеш още сега какво голямо имане ще получиш, ще имаш възможността веднага да зърнеш този ангел на ангелите. Пристъпи по-близо, о, единствена, и разбули своя лик, та Ибн Мулай, доблестният сангак на арнаутите, да се смъкне в нозете ти, омаян от блясъка на твоите очи и чародействата на душата ти!
Али ефенди даде знак на Бен Нил и онзи бавно приближи. Сангакът скочи. Той вече имаше една жена. Че му биваше предлагана втора, го постави в недоумение, толкова повече че щеше да я види отнапред, което си бе наистина необичайно. Той се вторачи в забулената фигура с уголемени очи.
— Жена, наистина жена! Каква изненада! Момиче ли е още? Какъв цвят има? Бял или черен?
— Отговори си сам на въпроса! Гледай и се диви!
Мюдюрът също стана и отстрани яшмака. Резултатът бе, какъвто го бях очаквал: Ибн Мулай нададе един неразбираем дрезгав крясък на ужас.