Сега бяха докарани няколко платноходки, които щяха да приемат петдесет добре въоръжени войници. Аз се присъединих заедно с Бен Нил към това закъсняло начинание. Когато потеглихме, беше минало вече обяд. Към пет часа стигнахме при трите подобни на раменни свещници храсти — корабът беше заминал.
Аз отидох на брега, за да го изследвам, и намерих следите на много хора, които се бяха качили на борда. Техният брой бе невъзможно да се определи, ала времето можех почти със сигурност да отгатна. Отпечатъците бяха поне пет часа стари. Корабът не можеше да бъде настигнат и ние трябваше да се върнем във Фашода с несъвършена работа.
След този несполучлив удар аз се надявах поне нещо друго да постигна, а именно залавянето на петимата такалехи, които бяха нападнали тримата търговци и убили двама от тях.
Шедид, техният предводител, беше познат със сангака на арнаутите. Следваше да се очаква, че той ще се скрие в близост до Фашода и после ще изпрати един вестител до арнаутина. Тъй като този пратеник щеше да се отправи най-вероятно право към жилището на Ибн Мулай, то беше най-добре там да се изчака и залови. Ето защо помолих мюдюра за разрешение да се нанеса в жилището заедно с Бен Нил и търговеца Синан и молбата ми на драго сърце бе удовлетворена. Хафид Сихар, когото бяхме освободили от ръцете на такалехите, също се присъедини към нас, тъй като не искаше да се дели от мен. Дойдоха и няколко войника в наша услуга. Те трябваше да охраняват входа и получиха заповед да водят незабавно при мен всеки, който пита за сангака.
Беше късната вечер на първия ден, когато се настанихме. Следващият ден мина, без пратеникът да пристигне. Едва бе настъпил третият ден и чухме отвън чукане — очакваният дойде. Той бе доведен при мен и бе немалко сащисан мен вместо сангака да види. Казах му, че съм Кара Бен Немзи, а не мюдюрът на Джарабуб и още по-малко пък някакъв сенуси. Съобщих му също, че аз съм отвлякъл Хафид Сихар и шейка на баггара. Това вдъхна още повече страх на пратеника и той не пожела да си развърже езика. Но когато го заплаших с бастонадата и — понеже и това не помогна — наредих да бъдат направени съответните приготовления. Волю-неволю той склони да ми издаде мястото, където се намираше Шедид със своя керван. То бе в гората, в която бяхме очаквали завръщането на нашия пратеник Хафид Сихар. Доложих нещата на мюдюра и той предостави на мое разположение петдесет войника, за да обезвредя кервана. Потеглихме и взехме с нас пратеника, та да ни покаже въпросното място, което не бе съумял точно да ни опише. Той трябваше да върви между Бен Нил и Хафид Сихар, който му обясниха, че ще го накажат със смърт при най-малкото предателство.
Предпазливостта налагаше да направим една заобикалка. Логично бе да се приеме, че Шедид ще държи под око направлението към Фашода, и следователно щеше да забележи приближаването ни, в случай че поемехме в права посока. Ето защо описахме една дъга, за да стигнем гората от юг вместо от изток.
Достигнахме я и проникнахме бавно сред дърветата. Тогава се оказа, че на пратеника е невъзможно да намери мястото, където бивакуваше неговият керван тъкмо защото идвахме от друга посока. Та спряхме значи и аз тръгнах сам на разузнаване.
Доброто ми умение бързо ме отведе на правилното място. Скрит зад дърветата, можех да наблюдавам кервана. Той бивакуваше на благоприятно за нашата цел място, защото бе обградено от две страни с храсти, които ни позволяваха едно незабелязано приближаване. Отидох да доведа войниците и ги разставих зад тази храсти. После си направих шегата да се върна сам на известно разстояние и сега от другата страна открито да приближа кервана. Такалехите подскочиха изненадано, когато ме видяха и разпознаха.
— Сенуси, сенуси, мюдюрът на Джарабуб! — извикаха те. Аз пристъпих неустрашимо към тях, сякаш не е имало разпра помежду ни, и поздравих.
— Ти си тук, в околностите на Фашода? — попита Шедид с мрачна физиономия. — Как се озова насам?
— На камилата си.
— Къде е придружителят ти, младият катаб на сенусите?
— Наблизо.
— Какво дирите във Фашода? Ти ми се струваш подозрителен. Защо не ни казахте, че се каните да отивате във Фашода?
— Защото вие ни питахте за произхода, наистина, но не и за целта на нашето пътуване.
— Едва сега ли пристигате тук в гората?
— Не. Ние бяхме тук вече по-рано. Живеем в града при сангака на арнаутите или по-точно в неговия дом.