— Кучи син, ти посмя да ме вържеш? Смъртта на сангака десетократно ще те споходи!
— Да не си пък из един път окьоравял? — изхилих се аз. — Я се огледай какво става! Кой всъщност ще те освободи? Да не би твоите хора?
Такалехите бяха напълно изненадани. Нашата атака се бе провела покрай робите, а на тези и през ум не мина да участват в кратката битка. Свободните войни пък толкова малко бяха очаквали нападение, че бяха бързо повалени и разоръжени. Сега те представляваха една плътна група, около която войниците стояха с готови за стрелба пушки. Виждайки това, Шедид изкрещя:
— Войници тук? Ние сме били нападнати! Лъжец, предател, измамник! Аз си мислех, че си сам в гората.
— Не е било много умно от твоя страна. Ти ще ме последваш към Фашода при мюдюра.
— Какво ще правя при него? Та нали ти самият току-що ме увери, че не можел нищо да ми стори!
— За намерението ти да продадеш тези роби, той действително не може да ти стори нищо. Налице е обаче една друга, далеч по-основателна причина, която ме накара така радостно да ви изненадам тук. Има ли сред вас един или неколцина, които да носят със себе си златен прах от Дар Фамака?
— Златен прах? Че ние никога не сме били в онази страна — отвърна Шедид видимо смутен.
— О-о, човек може да притежава тхибур и без някога да е видял онези краища. Може да го придобие чрез размяна или пък чрез кражба.
— Какво искаш да кажеш с това? Не те разбирам.
— Искам да изразя мнение, че петима от вас носят такъв златен прах.
Такалехът се изплаши, помълча известно време и после отрече:
— Не знам нищо такова.
— В такъв случай аз знам повече от теб и ще ти ги идентифицирам точно тези петима. Не са ли ви срещнали трима дяллабин, яздещи магарета?
— Не — прогъгна мъчително оня.
— Не лъжи! Ти си ги поздравил и разпитал. После си наредил кервана да продължи и си останал с още четирима при търговците, за да ги убиете, и заради това убийство си сега заловен.
И обръщайки се към неговите хора, продължих:
— Вашият предводител ви е измамил, трябва да признаете, че са ви срещнали трима търговци. Шедид узнал, че притежават много златен прах, и решил да им отнеме богатството. Той ви изпратил напред и задържал само четирима при себе си, с чиято помощ нападнал дяллабините. Петимата взели златния прах и премълчали естествено деянието, за да не делят с вас. Вие знаете кои са тези четирима, останали с предводителя, и аз ви приканвам да ми ги посочите. Наказанието ще сполети само извършителите, другите ще могат необезпокоявано да се върнат по родните земи. Премълчите ли обаче, ставате съучастници в злодеянието. Ето какво ви давам да размислите.
Шедид опита да предотврати резултата от моите думи, като се врече:
— Ние не сме разбойници, нито убийци. Не сме убили никакви търговци и не притежаваме никакъв златен прах. Моите хора са храбри такалехи и никой от тях няма да се унижи на теб, неверника, да даде отговор.
Такалехите бяха станали преди малко при словото ми неспокойни. Бяха замърморили помежду си, като невинните бяха понечили да се дистанцират от виновните, което аз добре бях забелязал. Аз бях взел търговеца със себе си и му бях забранил на първо време да се показва. Той още стоеше зад храстите и сега аз го повиках. Синан извиси глас още преди да ме е достигнал:
— Ефенди, те са тук, всичките петима. На часа ги познах.
Синан посочи Шедид и още четирима други, които аз веднага наредих да вържат. Пребъркахме дрехите им, ала не намерихме нищо. Тогава наредих да посочат камилите им, за да претърся завивките, седлата и седловите торби. Това бе съпроводено с успех. Едва сега невинните сметнаха за уместно да се обадят. Едни от тях взе думата:
— Ефенди, Аллах знае, че ние сме невинни. Поискай всяка свята клетва и ние сме готови да я положим. Не знаем нищо за деянието.
— Вярвам ви и повтарям уверението, че нищо няма да ви се случи. Вярно, трябва да ви отведа при мюдюра, ала той няма да ви задържи. Само ако откажете да тръгнете с мен, ще ви постигне наказание.
Аз си имах основателна причина да търся златния прах още тук в гората, а не едва във Фашода. Защото ако мюдюрът получеше праха в ръцете си, следваше да се очаква, че част от него, а може би и всичкият щеше да полепне по тях. Заради клетия търговец аз исках да предвардя това. Та дръпнах значи Синан настрана, докато се подготвяхме за потегляне, и го попитах:
— Познаваш ли семействата на двамата ти убити спътници Едхим и Латиф?
— Разбира се, че ги познавам. Ние тримата бяхме близки родственици и пътувахме все заедно. Ти намери праха, ефенди. Какво ще стане с него? Спомняш ли си, че има милостта да ми кажеш, аз вероятно отново съм щял да си получа собствеността?