При по-големи и по-добре подготвени „ловни дружини“ има и черни войници, които обаче винаги са в неизгода по отношение белите. Притежателят на серибата изплаща заплати от грабежа, които могат да се състоят в хора или стада говеда. Черните асакери получават старите или болни роби и крави, от които нямат никаква полза.
И как се подготвя и провежда един такъв гхазуах, лов на роби? Е, ами точно по същия начин, както действа един взломаджия, който се обогатява от чужд имот и рано или късно попада в кафеза. Само че ловецът на роби е къде-къде по-лош от взломаджията, тъй като той краде хора, опустошава и обезлюдява големи села, и докато „прави“ сто роба, поне още толкова старци и деца избива, считайки ги за неизползваеми.
От нашето отплаване от Фашода бяха минали три седмици и ние лежахме при устието на Рохл в езерото Но. Държейки сметка за обстоятелствата, можехме да бъдем доволни от пътуването. „Шахин“ беше елегантно построен и се подчиняваше на вятъра, влекачът и отблъскващите пръти много по-послушно от някой неповратлив нокер. Той минаваше много по-леко през многобройните тръстикови полета, които трябваше да прекосяваме. Неговото вътрешно устройство предлагаше повече удобство, отколкото един робски кораб. Припасите ни бяха горе-долу добре съхранени. Ловяхме риба, ежедневно отстрелвахме дивеч, имахме добра корабна аптека и притежавахме противокомарни мрежи за всеки човек. Поради това здравословното ни състояние беше сравнително задоволително.
За съжаление в езерото Но бяхме претърпели корабна повреда, която ни задържа цели три дена, и ни липсваше лоцман, познаващ фарватера. Титулярният кормчия на „Шахин“ и старият Абу ен Нил познаваха реката само до езерото Но. Откак бяхме извили в Рохл, ние се намирахме в едно почти пълно непознаване на речните условия, които с оглед нашата задача трябваше да знаем поне толкова добре, колкото Ибн Асл.
Търсехме серибата Алиаб. Къде се намираше тя? Неколцина от нашите хора бяха твърдели, че лесно ще можем да я намерим. Сега се оказа, че те прекалено много са надценявали възможностите си. Тук, където понастоящем лежахме, започваше провинция Алиаб. Живеещите по тези места негри нуехр се наричат алиаб. Серибата Алиаб обаче беше чисто и просто неоткриваема. Тук и там бяхме срещали някой самотно гребящ негър, ала осведомяването ни за жалост бе оставало безрезултатно.
Нашият екипаж се състоеше от същинските моряци, наетите такалехи и стотина войници под командата на един капитан. Дори и по-многоброен да беше численият състав на Ибн Асл, ние не се страхувахме.
При устието си Рохл беше много широка. Слънцето буквално сипеше жарава, а нямаше горист бряг да предлага сянка. Наоколо само тръстика и нищо друго освен тръстика. Хората бе трябвало да се напрягат с отблъскващите пръти и бяха уморени. Ето защо бяхме хвърлили котва, та да си отдъхнат и оставим да отминат големите горещини. За мен това бе твърде скучно и аз реших да се кача на малката лодка, за да застрелям нещо, дето става за ядене. С други думи аз доставях прехраната на кораба и най-често бях навън с лодката да ловувам.
Бен Нил ме придружи както обикновено. Аз с удоволствие го вземах със себе си, защото човек невинаги може да има готовност за стрелба, ако трябва да върти греблата. От време на време Пуло, малкото джангехско момче, ме молеше да го взема и аз му изпълнявах молбата, защото той по детински се радваше на всичко, което отстрелвах. Пуло и неговата сестра Джангех, както вече бе спомената по-рано, са били отвлечени от своето племе донгиол и отведени в Кайро, където работеха за моккадема и трябваше не само да му предават всичките пари, но и в замяна бяха подхвърляни на глад и получаваха пердах. Аз ги бях освободил от това иго и отвел на „Шахин“, където все още се намираха. Те бяха помагали съобразно силите си, бяха гледани добре и към тях се отнасяха с любов. Тъй като негърските деца дължаха освобождението си на мен, не беше за чудене, че ми засвидетелстваха особена симпатия. Ние хранехме намерението да ги върнем на тяхното племе, ала все още не ни се бе отдал случай.
Сега момчето спеше, затова повиках само Бен Нил да ме придружи, спуснахме се в лодката и се отблъснахме от кораба. Бахр ел Гхазал вече ми беше доставил много плячка, ето защо сега се насочих нагоре по Рохл, за да видя дали и по този приток ще ми провърви.