— Да не би пък Ибн Асл?
— Или той, или някой друг роботърговец.
— Ако това е вярно, то тая чернилка има голяма стойност за нас. Я да се позаемем с него.
Ахмед повели на негъра да каже истината и го заплаши в случай на отказ с тежко наказание, ала получи само отговора, даден пред туй на мен. Сега мъжът бе претърсен. У него не бе намерено нищо, макар изследването да се разпростря чак до косата му. Тя беше гладко остригана до един тънък кичур на темето, което също се среща само при племената динка. И в лодката му не бе открито нищо.
Какво да направим? Подозрението, което хранех срещу негъра, беше по мое убеждение добре обосновано, но ние нищо не можехме да докажем срещу него и нямахме право да го задържим. Когато му беше съобщено, че може да продължи плаването си с лодката, аз го попитах дали знае къде се намира серибата Алиаб. Тогава той прелетя с един изпитателен поглед кораба. Рейс Ефендина и мен и рече:
— Да, знам я.
Погледът му беше много красноречив. От него заключих, че черният знае на какъв плавателен съд се намира и какви хора има пред себе си. Ако нещо не се лъжех, трябваше да му е било обърнато внимание върху нас, и то само от Ибн Асл. Това ми даде повод да приема изявленията му с предпазливост.
— Е, и къде се намира? — попитах.
— Там отвъд — рече той, като махна с ръка по посока Бахр ел Джебел, — в местността, която се нарича Бахита, на четири дни път оттук.
— Що за хора живеят там?
— Едно племе на народа джур.
Той даде тези отговори бавно. Човек виждаше и чуваше, че обмисля всяка дума, преди да я изговори. При това не притежаваше необходимото самообладание да потисне един трепет на самодоволно лукавство, Вътрешно се радваше, дето така ни баламосва. Аз се престорих, че му вярвам, и продължих да питам:
— Знаеш ли го точно? Да не би да си бил там?
— Да бил съм — заяви негърът, влизайки в капана, който му бях поставил с последния си въпрос.
— Тъй! В такъв случай значи знаеш съвсем определено какво казваш. Ама как пък стана, че не джурите, ами туичите обитават онази местност?
— Туичите? — рече той смутено. — Те не са там.
— О, напротив! Те са на десния бряг на Бахр ел Джебел, докато на левия кичите имат своите колиби. Територията на джурите започва едва западно от Рохл. И разстоянието възлизало само на четири дена път? Казваш го, за да ни сговориш да отплаваме към Бахита. Но аз знам истинското разстояние. Ние не бихме стигнали до Бахита — даже да имаме постоянно попътен вятър — за по-малко от двайсет и пет дни. Ти постъпи непредпазливо, защото лъжата ти излезе твърде груба, твърде очевидна.
— Не лъжа, ефенди! — увери тържествено оня.
— Ефенди? Ти ми даваш тази титла? Значи си чувал за мене?
Смущението му нарасна, ала той отговори бързо:
— Аз наричам така всеки знатен бял.
— Значи ме считаш за знатен мъж и въпреки това си въобразяваш, че си по-умен от мен? Това е детинщина от твоя страна. Ти искаш да ни заблудиш, ала ние ще се пазим да се ръководим по твоите неистини.
— Господарю — извика той, — аз не казах нищо друго освен истината!
— От всичко, което каза, само едно е вярно, че познаваш серибата. Ти искаш да не я намерим и поради това ни даде погрешно направление. Аз приемам точно обратното. Серибата е разположена не край Бахр ел Джебел, а край Рохл, по който ти се спускаше, гребейки. Я ми кажи кому принадлежи серибата! Ти си бил там и трябва да го знаеш.
— Тя принадлежи… принадлежи… — запелтечи черният смутено — на един бял, чието име съм забравил.
— Кажи по-добре, че не искаш да назовеш името му. Той се казва Ибн Асл. Спомни ли си?
— Да — призна оня колебливо.
— Хубаво! Ти познаваш този мъж. Бил си при него. Ти принадлежиш към динките, които бяха вербувани долу при Бели Нил. Ибн те праща с поръчение до сангака на арнаутите във Фашода и ти е обърнал внимание, че може би по път ще ни срещнеш. Той ти е описал нашия кораб, Рейс Ефендина и също мен и ти е казал как да се държиш, в случай че се натъкнеш на нас. Ще го отречеш ли?
Неговият интелект не достигаше дотам, да схване, че съм стигнал до тези твърдения само чрез един прост и логичен начин на мислене. Той ме погледна слисано в лицето, после сведе поглед към земята и замълча.
— Отговаряй! — обърнах се заповеднически към него.