— Как се каниш да го докажеш?
— Като не те търпя повече, ами те изпъдя. А сега нито дума отгоре по тоя въпрос! Отдръпни се! Можеш да бивакуваш при асакерите, но при пленниците нямаш никаква работа.
Мохамед Ахмед схвана, че сега вече наистина няма да допусна повече възражения и се подчини. По лицето му обаче лежеше стаена злоба като някой застрашителен буреносен облак. Той разседла камилата си и я пусна да попасе. После извади провизии и една половница от чантата на седлото и седна край водата да си вземе вечерята. Преди туй обаче отправи своята Вечерна молитва, която бе пропуснал, тъй като от пристигането му насам слънцето бе залязло и времето на Могреб, първата предписана Вечерна молитва, бе отминало неизползвано. Асакерите също се помолиха, понеже и те бяха извършили същия пропуск.
3. „Господарят с голямата глава“
Бяха запалени много огньове. Пленниците лежаха напълно осветени в пространството между тях, за да можем да виждаме движенията на всеки отделен, а около тях асакерите образуваха верига, която на свой ред бе обхваната от камилите, лежащи в кръг и със спънати предни крака.
Аз също седнах край извора да се нахраня. Бен Нил и Абдуллах се присъединиха към мен. Факир ел Фукара седеше толкова близо до нас, че можеше да слуша разговора ни. Аз нямах повод да върша нещо тайно спрямо него. Той иначе би си помислил, че се боя от него. Предполагах, че сега Бен Нил ще използва случая да предяви отново своя иск относно стария Абд Асл, и правилно, едва що преглътнал последния си залък, той каза:
— Ефенди, аз трябваше да почета вечерята. Сега обаче ти си готов и аз се надявам, че бива да говоря. Ти ми обеща стария факир.
— Чак толкова категорично, както изглежда си мислиш, май не.
— Така е! Ти искаше да узнаеш нещо от него, а после аз щях да мога да го накажа.
— Но аз още не съм го узнал, а за това още има време.
— Няма. Помисли, че лесно би могъл да получиш твърде късно сведенията, които искаш да добиеш от него. Аз знам, че не желаеш смъртта му, и затова се бавиш.
— Аллах ще го накаже!
— Да, но чрез мен!
— Погледни го! Той е старец, един слаб и беззащитен мъж. Може ли да ти даде сърцето да му забиеш ножа в гърдите?
— На Абд Асл му даде сърцето да ни запре в кладенеца, за да загинем. А днес той отново беше готов на едно двайсет и трикратно убийство. Ако го помилваш, ти прегрешаваш спрямо Аллах, който нали е твой бог.
— Това е вярно — пригласи фесарахът. — Аз също витаех в смъртна опасност, както и всеки асакери. Всички ние имаме правото да искаме кръвта на този масов погубител!
— Правилно! Така е! Точно тъй! — прозвучаха одобрителните викове на асакерите.
— Чуваш ли, ефенди? — попита Абдуллах. — Ще поискаш ли на всички нас да накърниш нашето исконно право? В такъв случай трябва да очакваш, че ние ще си го вземем.
Аз също бях помислил вече по тоя въпрос. Войниците бяха бесни на пленниците. Само уважението, с което се ползвах сред тях, бе съумяло да ги накара да се подчинят на заповедта ми и да зашеметят изненаданите врагове, вместо да ги избият. Аз не можех да гарантирам, че виновните действително ще намерят своето наказание в Хартум. И какво ли щях да мога да сторя, ако моите хора си отмъстяха въпреки волята ми? Да им попреча със сила и заплахи? По-добре да жертвах един, отколкото всички да паднеха под отмъстителните удари, и този един трябваше да е старият факир. Вече бях почти решил да кажа „да“, когато най-възрастният аскери пристъпи към мен и доложи:
— Ефенди, натоварен съм от моите другари да ти изложа една молба.
— Говори тогава!
— Кажи по-напред дали сме били послушни, и дали си доволен от нас?
— Аз мога да дам пред Рейс Ефендина една добра атестация за всекиго от вас.
— Благодаря ти! Да, вярно е, че винаги вършехме каквото поискаше, макар волята ти често да е била неразбираема за нас. После винаги се убеждавахме, че си нацелил правилното, и затова ти си извоюва нашата почит. За един недостатък обаче трябва да те укорим, ако позволиш. Ти като християнин си прекалено снизходителен към враговете ни. Враговете човек трябва да унищожава, за да се съхрани самият той. Ние бяхме обречени на смърт. Твоята разсъдливост ни спаси. Враговете бидоха дадени в нашите ръце, ала ти не желаеш да им посегнем. Добре, ние ще те послушаме и този път. Ще ги отведем в Хартум и предадем на Рейс Ефендина. Един обаче трябва да умре, а именно Абд Асл. Ето за какво настояваме. Ако ти не изпълниш тази наша малка молба, няма да можеш да попречиш тук и там някой нож да прободе някое сърце и на утрото мнозина от тези, които искаш да спасиш, да не са вече живи. Решавай!