— Разбираш ли персийски, ефенди?
— Да. Но как ще е стигнал Ибн Асл до владеене на този език? А и сангакът, който нали трябва да прочете писмото, също би трябвало да го знае. Покажи!
Ахмед ми даде листа. Аз разгледах редовете, написани с мастило и калем, но това не бе нито арабски, нито персийски, Можех да чета, наистина, думите, ала ги намирах за неразбираеми, додето ми хрумна, че Ибн Асл вероятно си е послужил с някоя предпазна мярка, та в случай че писмото попадне в погрешни ръце, да не може да бъде разчетено.
Арабският, както е известно, се пише отдясно наляво. Аз опитах да чета отляво надясно и видях, че ставаше. Писмото гласеше:
„Пращам ти Агади, предводителят на моите войни-динка. Аз му казах, че ще потеглим към гохлите, за да правим роби.
Моят поход обаче е насочен срещу гохките, което той сега още на бива да знае, тъй като те принадлежат към народите динка. Прати ми петдесет или повече бели асакери! Нека ме изчакат в серибата Алиаб. Когато се върна там от похода, с помощта на тези бели ще превърна и сто и петдесетте динкски войни също в роби. Така няма да е нужно да им плащам и даже ще получа пари за тях. Отстранявам предводителя им, за да се подчиняват само на мен, и ти възлагам задачата да се погрижиш той да не се върне при мен. Научих, че Кара Бен Немзи ефенди те навестил, ала нямаше как да дойда, защото той ни избяга и по тая причина ние трябваше много бързо да се разкараме. Познавайки съобразителността ти, съм убеден, че измъкването му няма да ти причини вреда. Той не знае нищо за серибата Алиаб и значи няма да ни намери, колкото и ще да си търси. А в случай че все пак е научил за нея, той ще срещне този динка Агади, на когото дадох указания как да го заблуди.“
Това беше съдържанието на писмото, което нямаше нито адрес, нито подпис. Прочетох го на Рейс Ефендина. Джангехът го чу и попита:
— Кой е динката, за когото става дума тук?
— Ти самият, а с динкските войни се има предвид твоите хора. Ти сто и петдесет души ли имаш със себе си?
— Да. Ние трябваше да потеглим срещу гохлите, за да ги направим роби.
— Ти обаче чу, че походът не е оправен срещу тях, а срещу гохките.
— Те са наши братя. Такова нещо аз няма да допусна!
— Ти вече не си там и следователно с нищо не можеш да попречиш. Откакто си тръгнал, твоите хора се подчиняват единствено на Ибн Асл, а той ще им каже, че си бил съгласен с набега срещу гохките. Като се върнат после, те бъдат превърнати в роби и продадени. А ти, е, ти ще умреш във Фашода, в случай че идеш и предадеш писмото.
Агади ме погледна с невярващи очи. Той, негърът, езичникът, не можеше да проумее една такава лошотия. Аз му се притекох на помощ, като му разказах накратко каквото знаех за Ибн Асл, а то бе повече от достатъчно, за да покаже на мъжа в какви ръце е попаднал. Когато свърших, той ме помоли припряно:
— Ефенди, разреши ми да напусна кораба! Трябва веднага да тръгна, трябва начаса да поема обратно към серибата, за да предупредя хората си и отмъстя на Ибн Асл!
Агади се извърна трескаво от мен, ала аз го задържах за ръката.
— Остани! Ти можеш, наистина, да тръгнеш, но аз те съветвам да останеш при нас. Ти вече не си в състояние да промениш нищо и най-много да идеш на сигурна смърт.
— Аз ще убия Ибн Асл, но не той мен!
— Ти не го познаваш. Какво си ти срещу него! И… ще го срещнеш ли всъщност още в серибата?
— Не, защото той се канеше веднага да започне гхазуах. Аз трябва да тръгна след него. Пътят, по който е поел, ще узная в серибата.
— Лъжеш се. Там биха те хванали и убили. Самичък ти не си в състояние да постигнеш нещо, хич нищо. Ето защо те съветвам да останеш при нас. С нас вероятно ще стигнеш по-бързо до серибата, отколкото ако трябва да разчиташ на своята гребна сила. Така ще стоиш под наша закрила. Ние ще побързаме след Ибн Асл и ще го заловим заедно с всичките му бели. Тогава твоите войни ще бъдат спасени.
— Имаш право, ефенди. Ако позволите, ще остана при вас. Кой би го помислил! Вие ни бяхте описани като най-големите врагове на всички черни народи и аз с радост приех поръчението да ви заблудя в случай на среща. Сега враговете се превърнаха в приятели, а приятелите — във врагове. Аз ви посочих един погрешен път. Вие трябваше да се върнете и да плавате нагоре по Бахр ел Джебел. Сега обаче аз ще ви водя нагоре по Рохл, за да ви заведа до серибата Алиаб.
— На какво разстояние се намира тя оттук?
— Вероятно ще се нуждаем от пет-шест дена.
— Добре ли ти е известно месторазположението на серибата?