Че турчинът говореше в наше присъствие за риболов, беше глупост. По тоя начин ни запознаваше със ситуацията, а все можеше да ни се отдаде случай да се възползваме от това познание.
— Само с Бен Нил съм — отговорих на въпроса на шишкото.
— Къде е Рейс Ефендина?
Аз се направих, сякаш не ми се казваше, тогава оня се наведе над мен, сграбчи ми левия палец, допря ножа до него и заплаши:
— Отговаряй, иначе режа! Къде е?
— Рейс Ахмед е отвъд в Бахр ел Джебел и ви търси там.
— Ти защо не си при него?
— Защото не ми се вярваше серибата да е нататък.
— Кой всъщност ви каза, че е отвъд край Бахр ел Джебел?
— Един бонго-воин на име Агади.
— А-а, тъй значи! Той накъде се канеше да отиде?
— Към Фашода, за да станел войник.
— Вие сигур сте го прибрали на вашия кораб и сте го претърсили?
— Да. Но нищо не намерихме.
— Питахте ли го за нашата сериба?
— Не, защото не знаехме името й. Но го питахме за Ибн Асл и тогава той каза, че го познавал. Ибн Асл имал някаква си сериба Алиаб там горе в местността, дето й казвали Бахита.
— И вие го повярвахте?
— Рейс Ефендина — да, но аз не хванах вяра на мъжа. И затова взех лодката, когато Рейс Ефендина отплава в Бахр ел Джебел, и с Бен Нил загребахме нагоре по Рохл да ви търсим.
— Чух, че си бил при Ибн Мулай, сангакът на арнаутите. Как е той?
— Добре си е. Това диване е виновно, дето трябваше да напусна Фашода. Бях открил, че е свързан с ловците на роби. Той ме залови и нареди да ме докарат при вас. Удаде ми се да се измъкна. Донесох за него във Фашода, ала той притежаваше в такава степен доверието на мюдюра, че оня повярва не на мен, а на него. Трябваше да се махна и бях доволен, че не получих бастонадата.
— Хак ти е — захили се турчинът. — Ако съжаляваш, че там не си отнесъл лобута, то мога да те утеша, защото тук ще го наваксаме. Значи бонго-воинът Агади искал да става във Фашода войник? Имаше ли надежда да бъде взет?
— Да. Той искаше да се обърне непосредствено към сангака на арнаутите.
— Вие сте синове и внуци на ахмакщината и безразсъдността! Въобразявате си да сте умни и мъдри, ама сте толкова гламави, че да ви съжали човек. Знаеш ли кой всъщност беше тоя бонго?
— Е?
Дебелият турчин беше възприел тона на превъзходство. Той си мислеше, че сме били надхитрени и това му достави — Аллах не го беше надарил с открояващ се разсъдък — извънредно голямо доволство.
— Той не е никакъв ти бонго, ами динка — обясни гордо. — Ние наехме сто и петдесет динки и той е предводителят на тези войни.
— Машаллах! — провикнах се аз, давайки вид на изненадан.
— Да — ухили се Мурад. — Вие попаднахте в чудесен капан. Агади имаше у себе си едно важно писмо. Ако го бяхте пипнали, зле щеше да ни се пише. Само че вие сте прекалено големи будали да се доберете до едно такова нещо. Той се е престорил също така, за да ви заблуди. Трябваше да ви прати по Бахр ел Джебел за зелен хайвер.
— Е, мен все пак не заблуди!
— Но другите!
— Аз ви намерих!
— Какъв ти е кярът от това? Вие двамата утре заран ще бъдете екзекутирани. Рейс Ефендина се нуждае от един месец, за да иде горе до Бахита. Ще минат най-малко петдесет дена, преди да осъзнае заблудата си, да обърне и тук да ни намери. Дотогава Ибн Асл отдавна ще се е върнал и така ще му рече „добре дошъл“, че навеки ще забрави за тръгване.
— Аллах, Аллах! — направих се на сащисай. — Тоя динка бил голям шмекер!
— Много си е акълия той, много по-акълия от всички вас вкупом! Ти трябва хептен шашав да си станал, че да ти скимне шантавата дързост само двамина да навестите една вража сериба. Сега наказанието идва. Ти дотърча на сигурна смърт. И я сега ми кажи, как всъщност ти се удаде на кораба там край Фашода да се озовеш от каютата ми там долу в лодката?
— Имах у себе си два ножа — излъгах, тъй като не биваше да издавам сестра му. — Единия не бяхте намерили. Той ми изпадна от пояса и ето как стана възможно да си прережем един на друг вървите. После се спуснахме по котвената верига във водата и доплувахме до лодката, която още бе вързана за кораба.