— Така значи е станало! Е, в такъв случай днес ще внимаваме по-добре. Мъжете ми казаха, наистина, че са ви взели всичко, но все пак ще е по-добре да ви претърся още веднъж и тогава да ви хвърлим в Джура ел джаса, която ще напуснете утре по ранина, за да отидете на сигурна смърт.
Джура ел джаса означава в превод Ямата на наказанието. Асакерите на ловците на роби най-често са много непокорни, оскотели хора, на които не им пука да се възбунтуват от време на време срещу своите господари. По тази причина са необходими затвори. Но тъй като един тукул, една толкова лека постройка, както те в онези райони изключително служат за жилища, не е пригодна за тази цел, то просто биват изкопавали дълбоки отвесни ями, в които биват хвърляни престъпниците, те не могат да избягат, защото е невъзможно да изкатерят гладките стени.
Понеже серибите почти всички са разположени край речни корита, а ямите са толкова дълбоки, то не е трудно да се досети човек, че дъното е влажно, плесенясало, даже направо кално. На всичкото отгоре вътре се хвърля каква ли не смет и всевъзможни гадинки водят там своето съществуване. Аз не се почувствах въодушевен, когато чух, че една такава яма ще ни служи като пансион.
Бяхме още веднъж старателно претърсени и завлечени после вън до ямата, край която лежеше своего рода стълба. Нейната дължина даваше да се отгатне, че дупката е необикновено дълбока. Мъжете спуснаха стълбата, сурнаха ни по нея и после я изтеглиха.
— Спете спокойно! — викна ни турчинът подигравателно. — Аллах да ви даде приятна почивка и още по-приятни сънища!
Това бяха същите думи, които веднъж вече трябваше да ме ядосат, и които после му бях върнал. Щях ли да мога и днес да ги върна? Надали! Е, да, ако старият кормчия се бе върнал с динката на кораба, тогава можехме да се надяваме на спасение. Въпреки всичко аз съвсем не губех кураж.
Ловците на роби се бяха отдалечили. Звездите блещукаха над нас, а наоколо се шумолеше, лазеше и пъплеше. Ние не бяхме единствените живи същества в тъмната дупка, което за съжаление не беше никаква утеха за нас.
Мислехме, че никой не ни надзирава. След известно време обаче един глас ни викна отгоре:
— Как се чувствате, крастави кучета? Побратимихте ли се със скорпионите и плъховете?
Не отговорихме. Беше глупост да ни поставят пазач, защото дори да не бяхме вързани, пак нямаше да можем да излезем. Бяхме чули, че десет души се тъкмят да отидат за риба. Двама бяха останали. Единият седеше тук при нас, а другият много вероятно се намираше отпред при входа на серибата. След броени минути чухме нашия пазач отново да се обажда.
— Кой идва? — попита.
Той получи някакъв отговор, ала ние не можахме да разберем думите.
— Че другояче ли сте се облекли? — запита сетне. — Аз май хич не ви познавам. При това и някакъв черен. Спрете, иначе… о, Аллах, Аллах!
Викът му се задави в хъхрене. Чухме някакво тупуркане и ритане, после стана тихо. Един приглушен глас попита надолу в ямата:
— Ефенди, там долу ли сте?
— Да — обадих се аз. — Кой е?
— Аз, кормчията Абу ен Нил. Слава на Аллах, че те намерихме! Внук ми при теб ли е?
— Да. Сложи стълбата и слез да ни срежеш въжетата!
— Сегичка, сегичка!
Старият спусна стълбата и слезе. След секунди отново се намирахме в притежание на свободата си.
— Не се ли учудваш да ме видиш тук? — попита той. — Ние се…
— Сега не е време за приказки! — прекъснах го аз. — Първо горе! По-рано няма да се почувствам сигурен.
Аз се заизкачвах. Дядо и внук ме последваха. Горе видях нашия пазач да лежи на земята. Динката коленичеше до него, сключил ръце около гърлото му.
— Мъртъв ли е? — попитах.
— Не — отговори черният. — Още движи нозе.
А кормчията прибави:
— Ние не искахме съвсем да го удушим, защото как иначе ще ни даде информация.
— Постъпили сте умно. Пусни го! Нека видим дали ще го накараме да проговори.
Агади махна ръцете си, а аз коленичих до мъжа, при което хванах само ръката му, за да не може да скочи внезапно и да избяга. Той си пое дълбоко дъх, размърда глава, отвори очи и ме погледна.
— Знаеш ли кой съм? — попитах го.
— Франкът — изтръгна се мъчително от него.
— Къде е Мурад Насър?
— Лови риба долу при мишра.
— Къде е фелдфебелът?
— Също лови риба с осем асакери.
— Значи в серибата има още един аскери. Къде се е стаил?
— При входа. Ако му свирна, ще дойде.
— Къде са нещата, които ни отнехте?
— В тукула на турчина, там вдясно, вторият оттук.
— Тукулът е голям. Сестрата на турчина също ли живее в него?
— Да, със слугините си.
— Мъжете, дето са отишли за риба, с пищови и кремъклийки ли са въоръжени?