Той си пое дълбоко дъх, огледа се с ужас и остана смълчан. Другите двама клекнаха до него, държейки и те ножовете си в ръка.
— Ако кротуваш, нищо няма да ти се случи — уверих шепнешком. — Не се ли подчиниш обаче, моментално заминаваш за джендема!
Скоро дойде Бен Нил с въжетата и турчинът бе вързан. Едва бе станало това, то чух отново стъпки и един поглед ми показа, че идват двама асакери. Носеха един глинен съсъд, съдържащ част от досегашния улов. Щяха да го изпразнят в серибата. Въпросът сега бе да пипнем двамата, без да им дадем възможност да се развикат.
Работата не беше лесна. Мишата дупка беше твърде тясна, че да могат да влязат едновременно. Грабнах една кремъклийка, застанах от едната страна на дупката и тикнах Бен Нил към другата.
— Издърпай мъжа веднага щом го фрасна!
Ето че двамата асакери пристигнаха. Първият се намърда, и то заднишката, за да издърпа съда след себе си. Аз го треснах с приклада по куфелницата и оня се срина. Бен Нил го извлече настрани, после хвана едната дръжка на съда и започна да го тегли. Стоящият отвън аскери буташе и напираше след него. Едва-що главата му се появи вътре и получи и той един удар. Извлачихме го вътре.
Двамата бяха в безсъзнание. Вързахме ги и ги подредихме на земята до турчина, който бе наблюдавал процедурата, без да се осмели да предупреди асакерите с някой вик. Дотук бяхме обезвредили пет човека и си имахме работа с още седем.
— Другите със същия мурафет ли ще ги ловим, ефенди? — поиска да знае Бен Нил. — Все пак едва ли ще ни върви все така!
— Много правилно. Да почакаме още малко!
Бездруго имахме време и нямаше защо да прибързваме. Във всяка лодка имаше по един такъв съсъд. Скоро и вторият бе напълнен. Носачите бяха изчакани да се върнат. Само че те не отиваха. Чух фелдфебелът да дава някаква заповед, след което двама асакери взеха съда от лодката и тръгнаха с него към входа. Имахме късмет, защото ни се удаде да сразим и тях така безшумно като другите двама.
Сега бях любопитен какво ще предприемат другите там вън. Те не знаеха къде да слагат рибата. Хвърляха я в лодките, ала не можеха да предотвратят стъпването по нея. Оправиха погледи нагоре към входа в очакване да се върнат другарите им с празните съсъди. Старият Бен Ибрам пъхна на няколко пъти пръсти в уста, изсвирвайки пронизително. Когато и това не доведе до резултат, напусна лодката и закуцука с ръмжене нагоре. Избута буша с ръка настрани, намърда глава и рамене и беше мигновено склещен за гърлото. Бен Нил и дядо му вече бяха придобили опит в нещата. Те и динката така майсторски ми помагаха, че бе направо забавно да се върши тая иначе не лека работа.
— Че то става толкова лесно и по реда си, като да навиваш някое въже! — ухили се кормчията. — Имаме да се погрижим само още за четирима.
— С тях ще я караме по по-кратката процедура — заявих аз. — Сега ще изляза и ще застана в сянката. После ти ще им викнеш, че трябва бързо да дойдат.
— Те ще чуят, че това е непознат глас, ефенди!
— Без значение! Те при всички случаи ще дойдат! Вие тримата вземате кремъклийките в ръка, така че още щом минат през дупката да бъдат принудени да се предадат.
— Ами ако не влязат? Първият, който дойде, ще ни види пред себе си и ще предупреди другите.
— Затова аз сега излизам. Няма да ги пусна да се върнат, а ще ги подкарам навътре.
След като се снабдих с две кремъклийки, изпълзях навън и застанах в сянката на дърветата — вероятно точно там, където са стояли и асакерите, преди да пленят мен и Бен Нил. Сега Абу ен Нил подаде глава през буша и викна на хората да дойдат бързо в серибата. Не се наложи да повтаря вика. Че вече пет души, изключвайки турчина, бяха тръгнали, без да се върнат, им подсказа, че там горе трябва да се бе случило нещо. Те скочиха от лодките и дотърчаха, минавайки покрай мен. Първият пропълзя вътре, вторият се намуши веднага след него. Отвътре прозвуча крясък. Третият ги следваше и поиска да се върне, ала получи от четвъртия един як тласък, който го натика вътре. Отново вик на предупреждение или ужас! Четвъртият се дръпна. Беше видял какво става вътре и се обърна. Тогава аз застанах пред него с насочена пушка.
— Вътре, иначе ще ти пратя един куршум в кратуната!
— О, небеса! Ефендито! — извряка оня.
— Да, ефендито! Напред, ако ти е мил животът!
Пристъпих по-близо до него и опрях дулото на кремъклийката в гърдите му. Той можеше да избие оръжието настрани, ала това и през ум не му мина. Обърна се, провря се през дупката и аз го последвах. Там стояха Бен Нил, кормчията и Агади с вдигнати пушки, а пред тях асакерите бяха заели толкова скръбни стойки, че ми бе невъзможно да остана сериозен. Разсмях се весело. Спътниците ми пригласиха, а Бен извика: