Ясно изразено наистина! Какво да отговоря? Като християнин бях ли задължен действително да спася Абд Асл, чудовището, и чрез това да подхвърля мнозина други на опасност? Но вероятно можех все пак да постигна целта си с хитрост, като заложа на доброто сърце на Бен Нил! Само да не се лее кръв, додето аз заповядвах! Каквото и да се случеше сетне, нямаше да лежи на моя отговорност. Ето защо привидно се съгласих с искането.
— Ти изказа напълно разбираемо вашите възгледи, но как мога да разполагам с живота на факира, след като той вече не ми принадлежи? Бен Нил е този, който има първото право на отмъщение.
— Но ти искаш да го лишиш от него, както чуваме?
— Не. Той ще си има правото, ако вие се съгласите да се откажете от вашето.
— При това положение веднага се съгласяваме, ефенди.
— Значи слагате живота на факира в ръцете на Бен Нил?
— Да. — В такъв случай ние се споразумяхме. Кажи го на другите!
Аскери се отдалечи удовлетворен.
— Благодаря ти, ефенди! — заяви младежът припряно. — Сега законът на пустинята ще бъде изпълнен и към позорните деяния на този изверг няма да бъде добавено ново.
— Върви тогава и ръгни ножа в гърдите на вързания старик! Постъпката е достойна за един храбър мъж!
Бен Нил наведе глава и се загледа в земята. Виждах, че се бори със самия себе си. После дигна глава и попита:
— Значи дъртият наистина ми принадлежи и аз мога да постъпя с него според угодата си?
— Да.
— Добре, тогава аз ще си отмъстя.
Той стана и измъкна ножа си. В същия миг скочи и Факир ел Фукара и го задържа за ръката.
— Стой! Това ще бъде убийство, което аз не бива да допусна!
Бен Нил се отърси от мъжа със сила, каквато изобщо не бях подозирал у него.
— Мълчи! Какво право имащ ти да заповядваш тук! Аз обръщам внимание на думите ти, колкото на свиренето на комар!
— Ти самият млъкни, жалък хлапак! Ако пожелая, ще те смажа между пръстите си!
— Опитай, де!
Бен Нил, както споменах, беше измъкнал ножа си и Факир ел Фукара изтегли своя. Аз се изстрелях между двамата, изтръгнах оръжието от ръката на Мохамед Ахмед и му повелих:
— Назад, иначе ще си имаш работа с мен!
— Ама и ти с мен! — викна оня вбесен.
— Ха! Та нали вече видя какво постигна.
— Това беше веднъж. Да не би да искаш да притежаваш повече кураж и ловкост от мен? Един Факир ел Фукара не се бои от никой враг, нито даже от най-силния!
Тъкмо поисках да отговоря и от далечината се разнесе един тон, вследствие на което отговорът остана да лежи на езика ми. Прозвуча като далечния тътнеж на гръмотевица. Аз познавах този тон. Бях го чувал нееднократно, а после винаги се бе касаело на живот и смърт между мен и царя на животните.
— И от този ли враг не се страхуваш? — попитах Мохамед Ахмед, показвайки с ръка посоката, от която се бе донесъл тътенът.
— Не, изобщо от никакъв.
— И си готов да излезеш насреща му?
— Да — изхили се той. — Но поставям условието ти да ме заведеш при него.
— Тогава ела!
Взех мечкоубиеца и прегледах зарядите.
— Бре, какъв герой си бил! — провикна се оня присмехулно. — С една хиена да се биеш!
— Хиена? Ти глух ли си, или още не си чувал гласа на Господаря с голямата глава?
— Господаря с голямата глава? Искаш да речеш…
Той спря по средата. Тътнежът проехтя отново, немного по-ясно отпреди. Едно доказателство, че животното приближава бавно. Но все пак се бе чул малко по-добре, защото камилите започнаха да пръхтят, а водачът-фесарах викна, изпълнен със страх:
— Аллах керим! (Аллах да се смили!) Това е големият лъв от Ел Тайтел. Той ще ни разкъса и погълне.
— Да, той е намерил следата ни и също следата на тоя дързък Факир ел Фукара. Ето защо изрева два пъти — отговорих аз. — Сега ще мълчи и ще се приближи тайно, за да грабне някой от нас за трапезата си.
— Аллах да ни брани от лукавството на тоя опашат шейтан!
— Я гледай, ти се страхуваш, Абдуллах! Как стоят нещата с нашия бас?
— О, ефенди, баса!
— Ти се канеше да правиш онова, което правя аз!
— Да и ще го сторя — съвзе се Абдуллах, ала аз видях „ясновидската“ кремъклийка да трепери в ръцете му.
— Хайде тогава! Към лъва!
— Ти луд ли си?
— Не. Ако тръгна срещу него, ще го открия и убия. Остана ли обаче тук, някой ще стане плячка за душегубеца.