— Те бяха запасени с всичко. Намерих добър запас от барут и олово.
— Значи само един по-разсъдлив, предпазлив предводител и аз щях да се върна с неизпълнена задача. И ти си ги победил без нито един изстрел, без един-едничък удар с нож! Ефенди, ти имаш необикновено голямо щастие, такова щастие, че чак ме хваща страх за теб. Ако то някога те напусне, ще ти потръгне толкова по-трагично. Внимавай и за в бъдеще не рискувай вече толкова много, колкото досега! Ама хайде разправяй!
Фактите Ахмед вече знаеше от доклада на стария кормчия, така че можех да се изкажа по-накратко. Най-важното за мен беше да го настроя благоразположено към турчина. Аз сторих от себе си всичко възможно, дръпнах му една дълга реч и изтъкнах всички възможни причини, които можеха да оневинят пленниците. Слугата на справедливостта ме слушаше, без нито веднъж да ме прекъсне, и когато свърших, дълго време гледа мрачно и безмълвно в земята.
— Аз ти дължа благодарност — каза после, — а ти имаш един такъв особен маниер да я правиш полезна за твоята погрешна човечност. Един от твоите доводи признавам, но само един-единствен, а именно че Мурад Насър е роботърговец, но не ловец на роби. Той е търгувал с чернокожи, ала самият не е залавял нито един. Вярно, търговецът не е по-добър от ловеца, защото ако го нямаше, оня не би могъл да съществува. Но нещата с търговеца се приемат по-другояче. Па и тоя е помъкнал сестра си, която после ще ни се окачи на врата. Какви бихме ги чинили с момичето и четирите слугини? Няма как все пак да ги изфучкаме в Нил, за да се отървем от тях!
— Няма — отвърнах аз, нагаждайки се към сегашното му настроение. — Ако му оставим тия пет женоря, ще бъде достатъчно наказан.
— Охо! Та иначе съвсем на рахат ли трябва да се изсули? И по-нататък имам да ти направя едно голямо възражение. Десетимата асакери и фелдфебелът им Бен Ифрам нали все пак трябва да бъдат наказани?
— Това определено си е твоя, не моя работа.
— Не ми се измъквай! Те със сигурност трябва да бъдат наказани. Аз бях решил да ги разстрелям. Как обаче мога да го сторя, ако освободя Мурад Насър! Сигур съзнаваш, че молбата ти ми е неприятна! Барем тоя турчин да беше пожелал да прояви откровеност!
— Аз така се надявам.
— Той може невероятно да ни осведоми. А като си обере партакешите сетне, иди, че го гони.
— За тая бележка има отличен цяр — няма да му позволим да си ги обере.
— Тогава ще трябва да задържим и женорята му.
— Това може да се уреди. Хакни ги на кораба, който и бездруго трябва някъде да оставим! Все пак не можем с кораб да пътуваме по суша, я.
— Вярно е. А Мурад Насър ще вземем с нас. Установи ли се после, че ни е излъгал, ще си получи куршума.
— Мисля, че още сега сме в състояние да му проверим показанията. Динката също искаше да ни заблуди, само че не му се удаде. Аз го прозрях и му казах право в лицето всичко, което искаше да скрие от нас. Точно така ще е и с турчина. Спомняш ли си онзи Малаф, на който наскочих между Бир Мурат и тайния кладенец?
— Да. Ти си бил сам-самичък и въпреки това си го пленил заедно с придружителите му. Пуснал си го да офейка, наистина, ама чапкъните трябвало да ти предадат всичко, що носели по себе си. Той бил предводителят на авангарда на Ибн Асл.
— Добре си го запомнил. От всичките оръжия и разните му там джунджурии, които отнех от тези хора, предявих претенции единствено към няколко карти, които ми се сториха важни. Те бяха точните рисунъци на местностите, в които Ибн Асл има навика да ловува. Аз още имам картите. Те се намират на кораба и сега ще отида да ги донеса. Ако сведенията на турчина се съгласуват с рисунките, можем спокойно да му окажем доверие.
— Това действително е вярно.
— Значи си готов да проявиш милост към него?
— Не толкова бързо! Ти почти вече ме придума, наистина, но аз все пак искам първо да чуя самият Мурад Насър. От неговото поведение ще зависи какво ще реша. Да отидем за картите ти! Аз ще стоваря асакерите и после ще се заема с пленниците.
Отправихме се обратно към кораба, където той даде разрешение на войниците да слязат на сушата. Коловете, с които бе запречен входът към серибата, бяха изтръгнати от земята заедно с накачулените по тях трънаци. После асакерите навлязоха в походен ред с пушки на рамо и образуваха кръг около Ямата на наказанието. Стълбата бе спусната и пленниците трябваше да излязат.
Как само се изплашиха, като съгледаха униформените асакери на хадифа! Знаеха съдбата си — почти сигурната смърт и кажи-речи прегънаха колене. Мурад Насър стоеше при тях и едва смееше да вдигне поглед. Сестра му чакаше забулена пред тукула със слугините си. Какво си мислеше и чувстваше сега, не знаех Може би видът на войската я вълнуваше повече отколкото съдбата на брат й, която сега щеше да се реши. Все имах чувството, че ще довтаса да пита Рейс Ефендина дали бива да му свари чаша кафе.