— Ти се лъжеш, ефенди, лъжеш се! Твоите очи са лоши. Ти самият каза, че сегиз-тогиз вземаш някой лъв за камила!
— А пък ти камилата за лъв. Веднага ще получиш доказателството. Да, това животно е значително по-високо от лъва, който аз прострелях. Това изобщо не е лъв, а камилата на Факир ел Фукара! Ето, гледай тук!
Аз отидох и разгърнах клоните на буша. Тогава спътниците ми видяха лежащата камила. Беше улучена в задния крак. Сега страхът на асакерите из един път премина. Те се сбутаха насам и избухнаха в гръмък кикот.
— Какъв лъв, какъв страховит звяр! — провикна се един от тях. — Абдуллах ни избави от една ужасна опасност! Той е най-прославеният ловец на лъвове в цялата страна! Извисете гласове, мъже, да го възвеличаем!
— Хвала, хвала, хвала! — хилеха се и ликуваха те. Възхваленият не отговори и се измъкна от по-нататъшните изрази на почит, като побегна и се скри в шубраците. Камилата не можеше да се изправи, понеже дясната й бедрена кост бе строшена. Тя трябваше да бъде убита. Тъкмо в този момент се върна от гората нейният собственик. Той дойде при мен, подаде ми ръка и каза така, че всички да могат да го чуят:
— Ефенди, прости ми, че те напуснах, без да ти благодаря. Беше прекалено ужасно. Лакомецът ми беше турил око и без теб щях да бъда разкъсан. Ужасът ми бе отнел говора и аз не можех да ти кажа нито дума. Избягах в тъмната гора, за да възхваля в уединение Аллах. Сега мога отново да говоря и ти казвам благодаря. Ти си мой приятел и брат! Враждебността, с която се отнасях към теб, изчезна. Искаш ли да ми простиш?
— На драго сърце — отвърнах аз, като му разтърсих ръката.
— Тогава ми кажи как да ти услужа, та моя голям дълг поне малко от малко да мога да изплатя.
— За дълг не може да става дума. Аз ще взема кожата на лъва и ще бъда доволен от тази награда.
— Разбирам, ти отблъскваш от гордост благодарността на един мъж, който те е оскърбил. Но аз също имам чувство за чест, което ми запретява да допусна изцяло да ме отпратят. Ще помисля и се надявам да намеря някаква възможност да ти сторя услуга, която да бъдеш принуден да приемеш. По-късно, когато чуеш по-подробни неща за мен, ще съзнаеш, че целият ислям, целият Ориент ти е задължен. Тук лежи камилата ми. Какво й се е случило?
— Фесарахът я застреля, смятайки я за лъв.
— Тоя будала! Страхът го е заслепил. Тежко ли е ранена?
— Да, не може да се изправи и ако разрешиш, ще я избавя от мъките.
— Тъй да бъде. Но какво ще правя без ездитно животно?
— Аз ще ти подаря една от плячкосаните камили. Сега нека завлечем лъва до извора, за да му снема кожата.
Пратих на камилата милостивия куршум. После бяха потребни осем асакери, за да бъде повлечено могъщото тяло на лъва. Той бе замъкнат до един от огньовете, където аз му съблякох жълто-кафявия „мундир“, както се изрази Бен Нил. Мъжете говореха само за лъва. Абдуллах се дотътри с оклюмала стойка и беше обсипан с подигравателни хвалебствия. Той ги понесе, без с една дума да отвърне, и това бе най-доброто, което можеше да стори. Въздишайки, остави настрана своята прославена кремъклийка.
— Ей къде лежи, ефенди. Аз не мога да ти я дам, защото това би било прегрешение спрямо праотеца на моите деди. Ако си наистина толкова жесток, да ми я ограбиш, вземи я!
— Да, ще я взема, защото тя е моя законна, напълно заслужена собственост.
Абдуллах бе разчитал на моето милосърдие. Като видя сега обаче пушкалото в мое владение, плесна ръце над главата и се завайка:
— О, Аллах, о, небеса, о, дълбока горест на моята душа! Сега аз съм лишен от славата на моите прадеди, ограбен от завещанието на моите предци и не бива вече никога да се покажа в селата на моето племе. Не ми остава нищо друго, освен да се облея в сълзи и потъна в плач. Сърцето ми плува сред талазите на бездънна печал, а животът ми чезне под водата на душевната болка, о, Аллах, Аллах!
На мен и през ум не минаваше да задържа кремъклийката. Взех я само временно, за да накарам фесараха да се разкае мъничко за самохвалствата си. Той се изпъна на земята, забули лице с пребрадката си и от този момент изпадна в пълно мълчание. Толкова по-шумни и оживени бяха асакерите, които не се уморяваха отново и отново да обсъждат лъвското приключение.
4. Махди
Когато най-сетне към полунощ в бивака настъпи по-голямо спокойствие, Бен Нил счете за уместно да се върне към своето намерение. Бе изисквал наказанието на Абд Асл. Беше прекъснат от нападението на лъва и сега настоя да уреди работата. Когато Мохамед Ахмед чу това, изправи се и ми каза:
— Ефенди, преди малко аз имах такова поведение, за да защитя живота на този, когото искате да съдите, защото той е мой приятел. Ние се знаем много по-отблизо, отколкото подозираш. Но аз осъзнавам, че съм твърде слаб срещу вас. По-нататък ти ме избави от лъва и аз ти дължа благодарност. Ето защо не искам да ти се противопоставям. Следователно няма да се бъркам в тая работа. Но очите ми не бива да гледат смъртта на един приятел, поради което ще се оттегля, докато всичко отмине.