— Нима няма друго спасение? А си помисли за Мохамед Ахмед, Факир ел Фукара! Той е правил далавери с нас и при това е имал големи печалби. Че той пристигна тук при водата, е може би щастие за нас. Той ще стори всичко възможно, за да ни спаси.
— Работата се размина. Християнското куче му спаси живота и той ще го остави на рахат.
— Мохамед Ахмед на самия Кара Бен Немзи няма да стори нищо, но може по косвен начин да ни помогне. Ако знае, че синът ти се намира на джезирето, следва да се очаква, че ще го извести. Трябва да поговориш с него!
— Няма да ми разрешат, а и да разрешат, ефендито при всички случаи ще присъства, за да чуе всичко.
— Какво значение? Две-три думи казани бързо на шиликски и готова. Тоя език сигурно е непознат на ефендито, докато Факир ел Фукара го знае и ще се ориентира в нещата.
— Това е вярно. Ще направя опит. Излезе ли успешен, спасението е възможно, но пък Рейс Ефендина ще се изплъзне на моя син.
— Как тъй?
— Ибн Асл го е примамил към джезирето. В негова близост има дълбоки, тъмни гори от дървета сунут, които Рейс Ефендина не бива да напусне. Ако това покушение се удаде и нашето нападение бе успяло, бихме били отървани от тези двама души, продължавайки да се занимаваме несмущавано като преди с ловитба и търговия. Предводителите, а не асакерите, са тези, от които следва да се опасяваме.
— Ако не се намери никакъв спасителен изход, какво ни очаква по твое мнение сетне в Хартум?
— Е, нещо много лошо сигурно не. Ние трябва да бъдем предадени на Рейс Ефендина. Той обаче няма да се намира там, а ще падне под ударите на моя син. Прекалено строги съдии значи няма защо да очакваме, толкова повече че нашият главен обвинител е франк, християнин. Ако отречем всичко, надявам се, хората ще повярват повече на нас, отколкото на него.
Двамата продължиха да говорят, ала аз приех, че по-нататъшните им приказки ще са без значение за мен, и ето защо се изтеглих. Виждайки това, Бен Нил се върна при дърветата кафалах, а асакерите отново се събраха в група, за да ми осигурят прикритие. Достигнах мястото си, без двамата подслушани да си имат понятие, че съм проникнал в тяхната тайна. Късо време след това Бен Нил дойде да ми доложи, че Абд Асл искал да говори с мен. Значи опитът, да ме надхитри, щеше да бъде направен сега. Отидох отсреща и запитах стария какво има да ми съобщи.
— Ти беше предал живота ми в ръката на Бен Нил — каза. — Той ми го подари. Ще ми остане ли сега съхранен?
— Решението зависи от Рейс Ефендина.
— И ти ще ни отведеш в Хартум?
— Да. Защо питаш?
— Заради една работа, която ми е налегнала сърцето. Ако ме предадеш на Рейс Ефендина, аз съм изгубен. Ти поне си даде труда да ми спасиш живота. Той обаче е неумолим и знам, че без милост и състрадание ще нареди да ме разстрелят или обесят.
— Това е много вероятно — потвърдих.
— Щом ти самият го казваш, значи е сигурно. Следователно аз трябва да се подготвя за смъртта и ти ще ми помогнеш, защото знам, че вашата вяра учи, че от това приготовление зависи Вечното блаженство.
— Това е вярно. Който си отиде без разкаяние и покаяние в своите грехове, той е изгубен.
— Аз се разкайвам и бих желал най-вече да изтърколя от душата си едно деяние, което ми тегне на съвестта. Ти не си слуга на отмъщението. Искаш ли да ми помогнеш в това отношение?
— С удоволствие — заявих аз, любопитен какво ли ще надрънка, за да ме метне.
Абд Асл подхвана работата много благочестиво и привидно примирен със съдбата си, което само още повече засили антипатията ми към него. Той направи печална физиономия и продължи с най-мекия тон, на който гласът му беше способен:
— Да, един голям, тежък грях обременява моята съвест. На мен много ми се иска да го отърколя, а пък съм убеден, че Рейс Ефендина няма да ми даде възможност да го сторя. Ето защо се обръщам към теб. Щастие е, че Факир ел Фукара сега е тук, понеже само той познава нещата така точно, както е необходимо, и по тая причина е единственият, към когото мога да се обърна. Би ли ми разрешил да говоря с него?
— Хм-м! — изфабрикувах аз усъмнена физиономия. — Ти искаш нещо, което всъщност не бива да позволя.
— Можеш да присъстваш и чуеш всичко!
— Това не ме успокоява. Какво сега, ако ме заблуждаваш и се тъкмиш да дадеш на Факир ел Фукара някакъв иширет, който цели освобождението ти?
— Само че това е невъзможно, ако ти си там!
— О-о, много лесно е възможно то. Та нали е необходимо само така да поставиш думите, че аз да не ги разбера, но той да схване техния смисъл.