— Такъв майстор в приказките аз не съм, ефенди. Аз ще говоря бавно и ясно, че ти да можеш като на везни да претегляш и отмерваш всяка дума. По отношение на хитрост и съобразителност никой не може да се равнява с теб. Мислиш ли, че сега не можеш да се осланяш на тези си достойнства? Ако имам задни мисли, ти много по-скоро ще ги прозреш, отколкото Факир ел Фукара, когото бездруго далеч превъзхождаш по проницателност.
Абд Асл ме четкаше, за да преодолее привидното ми двоумение. Аз не му отказах услугата, да дам вид, че похвалата ми е въздействала.
— Приказките ти са излишни, понеже аз най-добре познавам себе си и качествата си. Вярно, че нито на теб, нито на Мохамед Ахмед би се удало да ме измамите. За тая цел вие двамата сте твърде глупави. Аз ще изпълня желанието ти, тъй като то е безопасно за мен.
— Благодаря ти! — рече старикът хрисимо, макар да го бях нарекъл глупав. — Имаш право. За вас не съществува никаква опасност, защото ти ще можеш да чуеш всичко.
— Нищо няма да чувам, не ми се иска пожеланата беседа да бъде смущавана от моето присъствие.
— Значи ще мога без свидетели и надзор да приказвам с него? — не съумя да прикрие напълно радостта си Абд Асл.
— Да, поне от нас никой няма да ви смущава. Дали този така наречен дяллаб бива да слуша, това си е твоя работа. Сега ще ти пратя Факир ел Фукара и ти давам цели десет минути на разположение да говориш с него. Виждаш колко съм великодушен. Не злоупотребявай с това, защото зле ще си изпатиш. Аз съвсем сигурно ще усетя, ако поискаш да ме измамиш.
— Не се кахъри, ефенди! Аз имам честно намерение, пък и твоята доброта така ме покърти, че даже да бях запланувал някое вероломство, сега щях да се откажа от него.
— Добре, ако наистина е така! Слушал ли си някога за благочестивия марабут, комуто един дух донесъл езиците на дванайсет говорещи гарвана и ушите на дванайсет млади орли?
— Да. Той трябвало да ги изяде и после говорел езиците на всички хора и животни и чувал до най-голяма отдалеченост всичко, що кроели неговите врагове срещу него.
— Е добре. Аз ти казвам, че също съм ял такива езици и уши. Значи внимавай! Аз чувам всичко!
Тръгнах си и тутакси получих доказателство, че хич не ми е нужно да ям орлови уши, тъй като моите си бяха достатъчно остри да доловят как Абд Асл нашепна злорадо на своя апапин:
— Какво щастие! Уйдурмата ще стане!
Мохамед Ахмед беше немалко учуден, когато му казах, че старият иска да говори с него и ще могат без надзор да си приказват. Той отиде отсреща и седна при двамата. Асакерите също не можеха да си обяснят поведението ми, а Бен Нил ми отправи укори. Аз ги отхвърлих със забележката, че много добре зная какво правя.
След изтичането на десетте минути видях, че Факир ел Фукара се изправи, за да се върне на мястото си. Той беше говорил за своята благодарност и сега можех да се убедя дали го е казал искрено. Ако искаше да ми се отплати, задето съм му спасил живота, трябваше да ме информира за заговора на Абд Асл. Но аз не исках още сега да му предоставям възможност за това. Старият щеше да види, че съм говорил с неговия довереник, и толкова повече щеше да се изплаши, че знам всичко. Ето защо оставих Мохамед Ахмед да се върне отдясно на мястото си, а аз се отправих от лявата страна към двете дървета кафалах.
— Е, Факир ел Фукара съгласи ли се с молбата ти? — попитах стария.
— Да, ефенди. Той обеща да поправи грешката, която съм извършил. Колко много, как сърдечно ти благодаря!
— И сега ти стана леко на сърцето?
— Толкова леко, както дълго, дълго време не ми е било.
— Вярвам ти. Известна ми е и причината.
— Как би могъл да я знаеш? Та нали си нямаш и хабер за какво деяние се касае.
— Не се заблуждавай! Аз те предупредих. Вие сте замислили заговор срещу мене.
— Не е вярно, що за заговор би могъл да е той?
— Мохамед Ахмед трябва да ви помогне да се освободите, като отиде да повика сина ти.
— Никой не си е помислил такова нещо, ефенди! Та нали Факир ел Фукара не знае къде се намира синът ми.
— Ти му го съобщи.
— Не. Ние не сме говорили за него.
— Както и за Рейс Ефендина?
— Не.
— Я си спомни орловите уши! Ти му каза, че Рейс Ефендина бил примамен в сунутските гори при джезире Хасание.
— Аллах, Аллах! — извика Абд Асл уплашен, зяпвайки ме като някой, пред когото от ведро небе се е стоварила светкавица в земята.
— Изплаши ли се? Да-а, твоят син се намира при джезире Хасание и Факир ел Фукара трябва да се отправи незабавно нататък, за да го уведоми, че нападението ви не е успяло, и че се намирате в наши ръце.