— Тогава нека ти кажа какво го очаква тоя Махди. Той най-напред ще въстане срещу вицекраля. Може би въстанието ще успее. Хартум е отдалечен от Кахира и преди хадифът да изпрати своите войскови части, вероятно местностите, разположени край нилските ръкави, ще паднат пред Махди, но само за кратко време. Той скоро ще бъде принуден отново да ги напусне.
— Определено не! Той презира хадифа и ще го покори. После ще вземе Мека и накрая ще потегли към Стамбул, за да смъкне султана и обяви себе си за истинския владетел на вярващите.
— Няма да го направи! Ти си нямаш ни най-малка представа за обстоятелствата, с които трябва да се съобрази, и за препятствията, на които ще се натъкне. Е, да, тук при Горни Нил би могъл малко да си поиграе на война. Но веднага щом си подаде носа през нубийската граница, ще бъде чукнат по него.
— А какво сега, ако има приятел във войската на хадифа, на когото може да разчита?
— Сигурно имаш предвид някой висш офицер, който е готов да се разбунтува в Кахира веднага щом Махди се надигне в Хартум?
— Да.
— Дори ако този офицер изпърво има щастие, то скоро ще го напусне, защото европейските страни ще дебаркират, а за тях той и съмишлениците му не са дорасли.
— Ами ако той пък не им позволи да дебаркират?
— Как би могъл да се противопостави? Те ще слязат на сушата под закрилата на своите кораби.
— Които той ще разруши!
— И как пък? Това не ти са дървените нилски барки, а исполински стоманени брони. Вашите куршуми ще отскачат от тях, докато техните снаряди ще излитат кажи-речи до Кахира и за четвърт час ще прочистят цялата околност. Ако Махди поиска да покори Судан, за да обърне езичните чернокожи към исляма, то би си имал работа с хора и условия, които познава, и успехът в крайна сметка би бил възможен. Но един Махди, който иска да завоюва света, трябва да носи в себе си не само целокупната европейска култура, но дори и да се извисява над нея. Къде има тук такъв мъж?
— Има един! — отвърна онзи самомнително. — Един, който е десет пъти по-умен от всички вас европейци взети заедно.
— Хм-м! Да не би да имаш предвид себе си? Почти така ми прозвуча.
— Кого имам предвид, няма да ти кажа. Но Аллах му е дал духа, познанията и всички качества, необходими за една такава свещена мисия, и скоро ще дойде времето, когато вестта за него ще се разнесе по всички страни и всички императори, крале и князе ще провеждат пратеници при него, за да му носят дарове и го молят за мир. В това отношение можеш да разчиташ на моята най-свята клетва.
— Що се отнася до клетвите, аз често съм узнавал, както и днес отново, доколко ги спазва мюсюлманинът. Това ли беше всичко, което имаше да ми казваш?
— Да. Исках да чуя мнението на един образован християнин за пратеничеството на Махди.
— Ти го чу. Сега пък аз желая да те питам нещо. За какво говорихте с Абд Асл?
— За една голяма грешка, която навремето е извършил. Той ме помоли да я поправя.
— Бива ли да науча нещо по въпроса?
— Защо, ефенди? Това беше изповедта на един смъртник, а и ти самият прояви деликатността да не пожелаеш да я чуеш. Сега да не би да се разкайваш за великодушието си?
— Не, но се опасявам, че тая работа не може да ми е безразлична.
— Тя изобщо не те засяга.
— И нищо не е планувано срещу мен?
— Как ти хрумна тоя въпрос? Ти ми спаси живота и аз ти дължа благодарност. Така че със сигурност щях да те предупредя, ако Абд Асл беше наумил нещо против теб.
— Но той е твой приятел!
— Благодарността ми към теб стои по-високо от това приятелство. Моля те да ми повярваш!
— Аз вярвам само на онзи, когото напълно познавам. А теб днес те видях за първи път.
— В такъв случай съжалявам, че няма да имаш време да ме опознаеш по-добре. Аз се отморих и сега ще продължа пътуването си към Хартум. Ще те помоля да ми разрешиш да си избера една камила.
— Ще го сторя, но едвам по зазоряване.
— Сега не? Та нали ми обеща!
— Действително и ще удържа обещанието си.
— При това положение може да ти е все едно кога ще ми дадеш камилата.
— На теб също.
— Не, защото аз трябва да тръгна веднага.
— Аз пък съм убеден, че ще отпътуваш чак заранта.
— Аз обаче ти казвам не.
— А аз ти казвам — пресякох го остро, — че ми е напълно безразлично какво ще ми кажеш. Знам съвсем определено, че ще останеш тук, докато потеглим.
— Ефенди, какво ти дохожда на ума? Аз знам какво искам. Или пък ти вече си станал господар на моята воля?
Аз се изправих. Той също скочи и застана заплашително срещу мен.
— Няма да те пусна да тръгнеш. Аз съм повелителят при този извор и всичко, което ще става тук, трябва да има разрешението ми.