— Ти си дискретен и това ме радва — рече човекът. — Само с мълчаливи хора може да се завърти далавера.
— А-а, значи и ти се занимаваш с неща, които не е необходимо всеки да знае?
— И ако е така? Аз кажи-речи си мисля, че тогава бихме си пасвали — рече стражът и ми смигна.
— Наистина ли? А знаеш ли и че правенето на рекик е много опасен занаят?
— Ха! Бих желал да знам как тъй опасен. Отиващ до някое село с чернилки, обграждаш го, палиш го и пипваш негрите, които изскачат от горящите колиби. Старите и кекавите наръгваш или застрелваш и си тръгваш с останалите. Къде е тук опасността?
— Тук действително не — рекох аз. — Опасността започва едвам с отвозването. Не бива да се оставиш да те спипат и е най-умно да продадеш робите още на самото място.
— Не можеш да го сториш, защото там няма купувач.
— При такива положения си го водиш със себе си и той веднага след лова купува и плаща чернилките и после поема върху себе си опасностите при превоза.
— Откъде ли да се вземе сега един такъв мъж?
— Откъде? Хм-м! — изръмжах многозначително.
— Кой е той? — попита онзи.
— Това, струва ми се, много не те засяга.
— Повече отколкото си мислиш. Мъжът богат ли е?
— Притежава колкото му е необходимо.
— Трябва да е и куражлия!
— Такъв е. Бил е вече няколко пъти в Абисиния да купува роби. А за тая работа все пак се иска нещичко.
— Действително. Къде се намира той сега?
— Край Бели Нил, може би дори недалеч оттук.
— Ти наистина си много предпазлив. Да не би да имаш предвид себе си?
— Не съм казал такова нещо.
— На мен можеш да го кажеш, тъй като…
— Тъй като…? Защо не се доизкажеш?
— Защото аз също трябва да бъда предпазлив. Но ако не се лъжа в теб, вероятно бих могъл да ти кажа при кого можеш да купиш рекик.
— Е-е, при кого?
— При Ибн Асл.
— Аллах! При прочутия ловец на роби? Той къде се намира?
— Където се намира твоят търговец, сиреч край Бели Нил.
— В коя местност?
— Може би дори недалеч оттук — ухили се оня, повтаряйки предишните ми думи.
Аз се престорих на радостно изненадан.
— Това е добре, това е много добре! Слушал съм за него. Един познат турски търговец ми каза, че много е купувал от него.
— Имаш предвид Мурад Насър? Познаваш ли го?
— Много добре даже. Аз често съм закупувал рекик от него.
— Аха, най-сетне си призна, че ти самият си този, за когото говориш.
— Аллах! Изплъзна ми се от езика.
— Не се кахъри! Това нищо не вреди, защото сега и аз мога да бъда открит. Ще ти кажа, че се намирам на служба при Ибн Асл.
— Вярно ли? Или само искаш да ме накараш да се разприказвам?
— Истина е. Каква причина бих могъл да имам да се представям лъжливо за човек на ловеца на роби?
— За да ме заловиш. Ти лесно може да стоиш на служба при хадифа.
— Дори и да бе такъв случаят, сега няма как да ти навредя. За тая цел трябва да те хвана на местопрестъплението. И тъй, откровено! Кажи, искаш ли да купиш рекик?
— Е добре, ще рискувам и ще ти се доверя, макар никога да не съм те виждал. Да, аз купувам роби, доколкото мога да се сдобия с такива.
— Накъде се каниш да хванеш оттук?
— Нагоре по Нил, далеч над Фашода, докато намеря някоя сериба.
Под сериба се разбира заселище от търговци или ловци на роби. Според тамошните разбирания тези заселища са построени като крепости. Те се състоят от колиби, които служат отчасти за подслон на ловците на роби, отчасти като складове за провизии, и са обградени с гъсти трънливи плетове.
— На теб хич не ти е нужно да пътуваш ей така наслуки — рече мъжът доверително. — Имаш ли пари у себе си?
— Достатъчно.
— В такъв случай ще те заведа при Ибн Асл.
— Ще ти бъда сърдечно благодарен и по-късно ще ти дам един добър бакшиш. Ама има ли сега Ибн Асл роби?
— Още не. Сега се каним да направим едно пътуване за рекик. Мурад Насър иска роби и ако щастието ни се усмихне както винаги, то за теб ще останат далеч повече, отколкото се нуждаеш.
— Значи турчинът е при Ибн Асл?
— Не. Той избърза напред към Фашода.
Това ми беше приятно. Аз хранех дръзката мисъл да навестя Ибн Асл, да се отправя директно към бърлогата на лъва. Та нали не ме познаваше, понеже при Вади ел Берд ме бе видял само отдалеч. Но ако при него беше Мурад Насър, то щеше да ми е невъзможно да се покажа. Тогава с мен чисто и просто щеше да е свършено. Вярно, моккадемът и муца’бирът също можеха да са при ловеца на роби. Двамата нехранимайковци ме познаваха също така добре, както Мурад Насър. Значи трябваше небиещо на очи да се осведомя по този въпрос.