— Знаеш ли защо всъщност е дошъл сега турчинът? — продължи мъжът, станал сега съвсем доверителен.
— Не.
— Познаваш ли семейството му?
— Знам само, че има две сестри.
— Така е. И от това разбирам, че говориш истината и действително си този, за когото се представяш. Той води една от тези сестри за жена на Ибн Асл. Сватбата ще се състои в една сериба нагоре край Бели Нил. Ако потеглиш с нас, ще можеш да участваш в празненството. При такива случаи Ибн Асл е изключително щедър. Баща му също ще присъства.
— Той има баща? — попитах аз, правейки се на неосведомен.
— Да, неговият баща Абд Асл е още жив. Той пътува нагоре-надолу по Нил като благочестив факир, за да подпомага под тази маска занаята на своя син.
— Той при него ли е вече?
— Абд Асл отсъства само за кратко време. Потегли с една дружина наши ловци на роби в степта, за да проведе съд.
— Съд?
— Да, да накаже един другоземен гяур, който ни причини големи щети.
— Възбуждаш любопитството ми.
— Ибн Асл може самият да ти разкаже случая, ако му е угодно. Аз не зная дали бива да говоря за тези неща. Християнинът е един капсъз, един шейтан, когото трябва да унищожим.
Само да знаеше стражът, че аз самият бях тоя капсъз, тоя шейтан!
— Бил е преследван от Кахира дотук, ама напразно — продължи да дрънка мъжът. — Даже и на моккадема се е изплъзнал, когато онзи…
— Моккадема? — попитах. — Кой моккадем имаш предвид?
— Този на светата Кадирине.
— Абд ел Барак? А-а, аз много добре го познавам. Срещнах го в Кахира.
— Наистина ли? Тогава толкова повече се радвам, че се натъкнах на теб тук. Ти ще намериш приятели. Моккадемът именно е също с Мурад Насър към Фашода. Той води муца’бира със себе си и двамата искат да вземат участие в нашия поход за роби.
Сега вече знаех каквото исках да знам. При Ибн Асл не се намираше нито един мой познат, така че можех да рискувам да отида при него. Тъкмо сега слънцето докосна западния хоризонт — времето за Могреб, Молитвата на слънчевия заник. Тъй като трябваше да бъда сметнат за мюсюлманин, бях принуден да участвам поне във външните движения. Та тръгнах значи към Бен Нил и коленичих до него.
Можех да остана и при непознатия, ала си имах основателна причина да изпълня привидната молитва при моя спътник. Той все пак трябваше да знае какво съм говорил и обсъждал с другия, иначе лесно можеше да допусне грешка и с някое изявление да съсипе плана ми. Дълга реч, разбира се, не биваше да държа. Непознатият можеше да се приближи до нас, а тогава Бен Нил трябваше вече да е осведомен. Ето защо му казах, когато молитвата свърши:
— Отбележи си! Аз съм роботърговец от Суец и се казвам Амм Селад. Ти си мой служител и се наричаш Омар. Ние познаваме Мурад Насър, от когото съм купувал роби, и също моккадема Абд ел Барак. Пътуваме нагоре по Нил и сега идваме от Хартум.
— Хубаво, ефенди! — захили се младежът.
— В името на Аллах, не казвай отсега нататък повече думата ефенди, освен ако със сигурност знаеш, че сме сами. Ти си сърцат. Аз съм наумил нещо, за което се изисква кураж. Касае се за много рисковано начинание. Ако не искаш да вземеш участие, няма да ти се разсърдя и можеш да дочакаш в селото пристигането на асакерите.
— Върви, накъдето поискаш, аз идвам с теб! Та дори и в смъртта. Щом се касае за някаква опасност, то толкова по-малко ще те напусна.
— Добре! Ти си честен и верен! С други думи Ибн Асл се намира тук и аз ще отида при него, за да разузная и разстроя плановете му срещу Рейс Ефендина. Ще дам вид, че искам да се присъединя към похода за роби, който той скоро ще предприеме, за да купя от него чернокожи.
Не можах да продължа по-нататък, защото непознатият пристъпи към нас.
— Ти ме попита дали би могъл да спиш в някоя от колибите на селото — каза той. — Няма да спиш тук, защото след Вечерната молитва ще те заведа при Ибн Асл.
— Защо чак тогава?
— Очаквам един кораб. Знаеш, че корабите обикновено нощем не пътуват, а пристават до брега. В изключителен случай плават най-много час след залез слънце. Аз значи трябва да чакам дотогава тук. Не е ли дошъл все още плавателния съд, то ще знам, че днес вече изобщо няма да дойде, и ще мога да напусна поста си.
— Що за кораб е той?
— Бива ли този млад мъж да слуша всичко? — попита оня наместо отговор, посочвайки Бен Нил.
— Да. Омар е мой най-верен и мълчалив служител и аз нямам тайни от него.