— Чувал ли си за Рейс Ефендина?
— Даже съм го виждал в Кахира.
— Знаеш ли и какви цели преследва?
— Това знае всеки. Рейс Ахмед има задължението да преследва и залавя ловците и търговците на роби. Чух, че бил получил извънредни пълномощия.
— Така е. Аллах да погуби кучия син! Тоя Рейс вече донесе много беди на ловците и съвсем наскоро екзекутира във Вади ел Берд цяла чета наши другари.
Де да знаеше непознатият, че аз не само бях присъствал, но даже и надушил и заловил цялата тая чета!
— Рейс Ефендина не би го нарекъл убийство, а наказание — подметнах.
— Да го защитиш ли искаш?
— Не. Като роботърговец аз естествено не бих могъл да бъда негов приятел. Ако той продължава така, както действа досега, скоро и един роб няма да може да купи човек.
— Гяурът, за когото ти говорих преди малко, е негов приятел и помагач. Скоро и на единия, и на другия ще бъде сложен край на занаята. Гяурът сигурно вече се намира в ръцете на нашите, а всеки час очакваме и Рейс Ефендина.
— Значи за неговия кораб следиш ти тук?
— Да. Той идва, а Ибн Асл е залегнал на пусия.
— Повелителят ти иска да нападне кораба на Рейс Ефендина?
— Хич не му идва и на акъла. Корабът е така построен и въоръжен, че ние лесно бихме могли да загубим въпреки численото си превъзходство. За какво изобщо да се бием, след като дори от страна на победителя ще има ранени и мъртви! Човек може да обезвреди врага си и по други начини.
— И как например?
— Да речем например…
Бях изключително напрегнат да чуя следващото. Ако човекът изговореше докрай започнатото изречение, щях да знам всичко, което исках да науча, и изобщо нямаше да е необходимо да отивам при Ибн Асл и да се подхвърлям на опасност. За съжаление той спря още на третата дума и сложи сепнато ръка на устата.
— Насмалко да кажа повече, отколкото мога да нося отговорност. Твоята физиономия събужда такова доверие, че бих могъл всичко да ти кажа, без да питам дали имам право да го сторя. Ама нека по-добре да премълча. Ибн Асл може да ти го съобщи сам и аз те моля хем да не допуснеш да усети, че съм бил толкова приказлив пред теб.
— Можеш да бъдеш спокоен. Няма да се раздрънкам. Но я кажи, знаеш ли със сигурност, че Рейс Ефендина ще дойде? Той бил не само хитър и умен, но и много предпазлив.
— Що се отнася до това, то гяурът, християнското куче, бил още къде по-опасен, както ни бе казано. Ибн Асл е поставил на Рейс Ефендина една клопка, в която той непременно ще падне.
— На теб тая клопка известна ли ти е?
— Да. Всъщност не би трябвало да говоря по тоя въпрос. Но ти си роботърговец и ще тръгнеш с нас, а и бездруго вече знаеш толкова много, че можеш да научиш и това. Ние именно прилъгахме Рейс Ефендина по един напълно убедителен начин, че при джезире Хасание ще бъде прехвърлено през Нил голямо робско шествие. Той следователно със сигурност ще дойде да го издебне и ето как ще налети на собствената си гибел.
С това на разговора бе сложен край — поне за онова, което бе от важност за мен. Вярно, много ми се искаше да разбера и по какъв начин щял да бъде обезвреден Рейс Ефендина, защото знаех ли това, щях да знам всичко и щеше да е необходимо само да го пресрещна и предупредя. Но не биваше да притискам повече човека, защото лесно може да събудя подозрението му.
Поседяхме заедно още в продължение на час, отправили погледи надолу по Нил. Узнах само още, че мъжът се казва Идрис, иначе бяха обсъждани само маловажни неща. Аз бях може би по-напрегнат и от поста, защото ако Ахмед Абд ел Инсаф сега минеше и не съумеех по някакъв начин да го предупредя, той беше изгубен. За щастие никакъв не се появи.
Сега дойде ред на Ашиа, Вечерната молитва — един час подир залез слънце, след което можехме да потеглим. Аз не бях питал по какъв начин ще стане това, но то сега се разбра от само себе си.
— Ще яздим — обясни Идрис. — Ще отидем при шейк ел белед да ни даде коне за вас.
— Ще ни ги даде ли шейк Ибрахим, при положение че не ни познава?
— Няма изобщо да се поколебае, понеже нали камилите ви ще останат тук, а те, както видях, не са някои малоценни животни. Но той ще го стори и заради Ибн Асл.
— Познава ли го?
— Ибрахим е наш таен съюзник. Знаеш, че ние ловците на роби, трябва да имаме помагачи, които ни съветват и предупреждават. Той е един от тях. Когато се върна тук преди разсъмване, ще му доведа конете обратно.
Шейк ел белед наистина изрази готовност да ни заеме животните. Той даже отблъсна възнаграждението, което му предложих. Възседнахме и препуснахме в тъмната нощ, защото звездите засега все още светеха бледо.
Яздихме може би в продължение на час на юг, както забелязах, в степта. После извихме на изток към реката. Появиха се отделни дървета. Те се сгъстяваха все повече и повече, додето се намерихме сред гора. Бен Нил и аз трябваше да останем под едно голямо дърво, а Идрис се отдалечи, за да уведоми Ибн Асл за пристигането ни и го запита дали бива да ни отведе при него. Слязохме от конете.