— Изпитваш ли страх, ефенди? — нашепна ми Бен Нил.
— Не, но съм много напрегнат.
— Аз също. Ако някой ни познае, свършено е с нас.
— Та нали тук няма кой да ни е виждал. Въпреки това трябва да бъдем предпазливи. По никой начин не бива да допуснем да ни разделят, та в случай на нужда да можем да си помогнем един на друг.
— Дали Ибн Асл е далеч оттук?
— Навярно не. Ние не бива да чакаме прекалено дълго. Така беше, защото може би след само десет минути Идрис се върна.
— Господарят е готов да ви посрещне. Вземете конете и ме следвайте бавно и предпазливо! Ще започнете веднага да се спускате.
Около нас беше тъмно като в рог, ала дърветата не растяха близо едно до друго. Само след броени крачки теренът се снижи, а после видяхме да горят няколко огъня, чиято светлина ни дойде тъкмо на сгода. Те горяха непосредствено до брега на реката, обагряйки в златисто водите й.
Там не растеше никакво дърво. Цял участък беше обрасъл с ом суфах, ала тревата беше окосена и лежеше напластена на няколко купа от горната страна на мястото. Ом суфах е вид блатна трева, която се среща край горни Нил в неимоверни количества. Расте по брега, в плитки, блатисти води, бива изскубвана от вълните и носена от едно място на друго. Събира се по бухти, отново бива отмивана оттам и образува после острови, които плават по течението. Често цялата ширина на реката се покрива с ом суфах и моряците трябва усилено да работят, за да преминат плавателните съдове през нея.
Когато пристъпихме измежду дърветата, видях стотина мъже да хайлазуват край огньовете. Тук се застъпваха физиономии с всички бои до наситената на „чер арапин“, но душевно сигурно всеки бе черен колкото другия. Там, където се намираха купите ом суфах, бяха изправени шест големи бурета, а от горната страна на това място издигаше снага от водата нокерът. Тя беше тук толкова дълбока, че плавателният съд се притискаше плътно до брега с цялата си дължина. Там гореше, отделно от другите, един малък огън, край който седяха трима мъже. Бяхме поведени към тях. При приближаването ни те се изправиха.
Единият беше със средна на ръст, но плещеста фигура, имаше голяма черна брада и носеше бял хаик. Разпознах го веднага. Беше мъжът с бялата Джебел-Герфех-камила, когото бях преследвал при Вади ел Берд, без да мога да го настигна, сиреч Ибн Асл, ползващият се с най-мрачна слава роботърговец. Той ни проучи с остър поглед и другите двама също приковаха сурово очи в нас.
— Да бъде благословена вечерта ви! — поздравих аз и понечих да продължа, ала той ми даде знак с ръка да мълча и запита:
— Името ти?
— Амм Селад от Суец.
— Този млад мъж?
— Омар, моят помощник.
Не биваше да кажа слуга, защото иначе Бен Нил нямаше да има право да остане при мен.
— Колко роби искаш да купиш?
— Колкото мога да получа.
— И къде ще ги доставиш?
Трябваше ли да позволя да бъда разпитван по този начин? Колкото по-скромно се държах, толкова по-малка беше естествено сигурността ми. Той не биваше да си помисли, че има някой раболепен човек пред себе си. Ето защо този път му дадох сух, недружелюбен отговор.
— Там, където ще получа пари. Мислиш ли, че пред всекиго още на часа ще разкрия търговските си тайни?
— Амм Селад, държиш се много самоуверено!
— Нещо друго ли очакваш от мъж с моята професия? Какво е всъщност твоето държане? Човек разпитва ли госта си по този начин още с пристигането му, без да му предложи място?
— Кой е казал, че си мой гост?
— Никой. Но аз го считам за саморазбираемо.
— Не е чак толкова саморазбираемо. Човек от нашата черга трябва да бъде предпазлив.
— Аз също. Ако не ти харесвам, няма защо да си давам зор да спечеля благоволението ти и мога да си вървя. Хайде, Омар!
Аз се обърнах и Бен Нил също. Тогава Ибн Асл пристъпи бързо към мен и сложи ръка на рамото ми.
— Стой! Ти не преценяваш правилно положението си. Който дойде на това място при мен, не може току-така да си тръгне.
Аз му се ухилих в лицето.
— И ако въпреки това си тръгна?
— Тогава ще съумея да те задържа.
— Опитай!
С тези думи хванах Бен Нил за ръката, дръпнах го след себе си и се затичах към дърветата. За щастие той беше достатъчно съобразителен да ме последва веднага. Такова нещо Ибн Асл не бе очаквал. Ние бяхме офейкали, преди да е направил някакво движение да ме задържи. После обаче кресна високо: