За съжаление все още не можех да науча онова, което ми бе най-належащо да знам. Ибн Асл повече не наведе разговора до Рейс Ефендина. Аз се пазех, наистина, да насоча речта непосредствено към него, но всячески се постарах по обходен път да доведа Ибн Асл до тази тема, само че напразно. Минаваше четвърт час след четвърт час, докато наближи полунощ и тогава ловецът на роби заяви, че искал да спи и ме покани да го придружа.
— Къде? — попитах.
— На кораба. Там ще имаме повече закрила срещу комарите. Ще ти дам една мрежа. Ти ще спиш при мен. От това можеш да съзнаеш какво благоволение си намерил при мен.
Повярвах му, макар и може би да преследваше само намерението, да ме държи под своя специален надзор.
— Не бих желал да те обременявам — възразих. — При пътуванията си съм свикнал да спя с Омар, моят помощник. Разреши да остане при мен!
— Имам място само за теб и мен. Той също ще получи добър подслон, защото ще спи при моите офицери, които също имат каюта.
Не биваше да правя по-нататъшни възражения, тъй като лесно можех да озадача Ибн Асл с упорството си. Трябваше да се подчиня. Впрочем не мислех, че имам причина да настоявам за съвместителството с Бен Нил. Досега всичко бе протичало много добре и нямах ни най-малко основание да допусна, че до утрото ни застрашава някаква опасност.
В хода на разговора бях забелязал, че мнозина от ловците на роби бяха отишли да спят на кораба — най-вероятно заради досадните комари. Значи вътрешността на плавателния съд беше празна, за да може да побере толкова много спящи.
Една стълба водеше от брега до палубата. Там другите двама, окачествени като офицери, се отправиха към носа. Те забраха и Бен Нил със себе си и аз не намерих време да му дам указания за поведение. Ибн Асл тръгна с мен към кърмата.
Разликата между дахабийето и нокера се състои в това, че последният има открита горна палуба, поне средната част на плавателния съд е свободна. Там обикновено се намира корабната кухня, обслужвана от няколко робини, а отзад се издига кърмовата палуба, под която се намира помещението, обитавано от господаря на кораба или рейса.
Дали „Гущер“ беше със същата направа, въпреки ярката звездна светлина не можех да различа. Че отзад имаше такава каюта, действително разбрах, защото Ибн Асл ме въведе в нея. Тя се състоеше от две отделения, като предното беше по-малко от задното. Той спря в първото и запали една лампа. На нейната светлина зърнах, макар и да имах кратко време за оглед, отдясно една възглавница за сядане, а отляво дървен сандък с нахвърлени в него разни инструменти, необходими по всяко време на един кораб. Това обстоятелство по-късно се оказа много важно за мен.
— Влизай бързо, та да не се намъкне някой комар! — подкани ме Ибн Асл, като отметна настрани рогозката, отделяща двете помещения.
Отзовах се на подканата и когато той после овеси лампата на една вързана за тавана връв, можех да огледам подредбата на каютата. Тя се състоеше само в няколко възглавници, наслагани край дървените стени, и една непретенциозно изписана ракла, представляваща очевидно неговият дрешник. Той извади от нея две мрежи против комари и ми даде едната. Аз се увих в нея по всички правила на изкуството и той стори същото.
Ако бях на мнение, че сега ще спим, то се лъжех. Ловецът на роби, напротив, ми каза, че имал желание да поговорим още, докато маслото на лампата догоряло. Това хич не ми бе неприятно, защото по този начин може би все пак щях да науча онова, което досега напразно се бях опитвал да узная.
— Ти каза, наистина, че си уморен — рече той, — но нали ще можеш да спиш през деня, колкото ти е угодно.
С тези думи Ибн Асл ми предостави отлична възможност, от която аз веднага се възползвах.
— Щом като още не ти се спи, то на драго сърце ще побъбря още с теб. — забелязах аз. — Но да си отспя, сигурно няма да мога.
— Защо?
— Защото очакваш Рейс Ефендина, с когото се предполага все пак да влезеш в битка.
— Ти страхуваш ли се от нея?
— И през ум не ми минава! Аз вече доста честичко съм помирисвал барут, не съм лош стрелец и смятам да бъда с вас, когато се започне патакламата.
— Много барут няма да се изгърми, защото работата трябва да се извърши в пълна тишина. Но ако ти е мерак да разцепваш черепите на асакерите, то нямам нищо против.
— Значи няма да се стреля, а ще се удря и мушка? Все ми е едно. За мен при всички случаи ще е удоволствие да съм на линия. Но как ще се доберем от твоя нокер на кораба на Рейс Ефендина?