Дали да не сляза и изтърколя буретата във водата? Не, защото това щеше да причини много шум, а пък и изобщо не можех да знам докъде ще отплават. Бъдеха ли скоро изхвърлени на брега и заловени там от тръстиката, то Ибн Асл щеше да нареди да ги измъкнат и сетне въпреки всичко да осъществи своя план. Те хем трябваше значи да си останат на мястото, хем петролът да изчезне. Да ги пробия? А, да! Сетих се за сандъка с инструментите. Може би в него щеше да се намери някой свредел. Това бе единственият път, по който можех да отклоня гибелта от Рейс Ефендина и неговите асакери.
Но какво ли щеше да каже Ибн Асл, когато на сутринта забележеше, че буретата са празни? Това ми беше безразлично. Аз не биваше да мисля за себе си, а пък и нямаше да докарам нещата чак дотам, че да бъда обвинен като извършител.
Върнах се възможно най-бързо в задната каюта. Ибн Асл дишаше спокойно както преди. Пресегнах се сега към сандъка и започнах да вадя инструментите един след друг. Работата си имаше своите мъчнотии, тъй като трябваше да избягвам всякакъв шум. Ставаше. Намерих няколко свредела. Повечето бяха твърде дебели. Отворът, или по-скоро отворите не биваше да бъдат прекалено големи, че веднага да бъдат забелязани. Почти на дъното на сандъка се въргаляше един свредел с дебелината на молив. Прибрах го и тихо върнах обратно инструментите. После се заслушах отново в дишането на спящия и се изхлузих навън, отправяйки се безшумно по палубата към мястото, където бе облегната стълбата.
Там първо надникнах през борда дали няма някакъв пост и сетне предпазливо слязох. Късото разстояние до буретата беше скоро изминато и аз се залових за работа. На всяко буре трябваше да бъдат пробити два отвора — един горе, за да се осигури достъп на въздух, и един долу за изтичане на газта. Превъртявах ги възможно по-небиещо на очи. При това трябваше да се пазя да вляза в съприкосновение с изтичащия петрол. Неговата миризма или пък лекетата биха ме издали.
За да бъдат бързо избити и хвърлени в реката, буретата стояха досами брега. Течността имаше да измине само един метър, за да стигне до водата. След четвърт час бях готов, изплакнах свредела в реката, избърсах го грижливо в тръстиката и се качих отново на борда. В каютата го сложих обратно в сандъка и после пропълзях отново под мрежата си против комари.
На сърцето ми беше безкрайно леко. Бях съхранил живота на много хора и предотвратил едно безчинство, по-мерзко от което не можеше да бъде намислено. Ама пък последиците за мен! Е, при дадените обстоятелства не можех да ги отклоня от себе си и трябваше именно спокойно да изчакам какво ще се случи. Възбудата, в която се бях намирал, се уталожи и аз заспах.
Не се събудих от само себе си, а ме разбута Ибн Асл.
— Ставай, Амм Селад! — каза той. — Ти се наспа, защото е късно утро, а скоро ще има работа. Рейс Ефендина идва.
Тутакси се разсъних и скочих. Първият ми поглед падна върху лицето на ловеца на роби. По него нямаше нещо, което да навява предположението, че деянието ми е вече открито. Очите му блестяха предприемчиво и той даже ми се ухили приятелски.
— Да, да, учудваш ли се? Часът настъпи. Излез вън, кафето ти вече е приготвено!
Пред каютата бе сложена една възглавница, на която се наместих. Една стара негърка ми донесе утринната напитка. Ловците на роби бивакуваха на брега досущ както ги заварих вчера. Ето защо се обърнах към Ибн Асл.
— Рейс Ефендина идва, казваш? Но твоите хора още не се намират по постовете си.
— Това още не е необходимо. Аз току-що получих вестта, че „Шахин“ е пристигнал в Хегаси и е пристанал там при мишра. Сега не се знае колко дълго ще остане там. Може да минат часове, преди да отплава. Затова пратих пак един пост, който да бди на половината път до Хегаси. Едва когато този мъж се върне, ще е дошло времето всеки да си заеме мястото.
— Не се ли е промъкнал и някой друг кораб?
— Нагоре не, иначе моят страж щеше да го види. А надолу, в пъкъла да върви, голям кутсуз ще е, баш сега да довтаса някой!
— Би ли го пуснал да мине?
— Определено не. Екипажът ще види нас и нокера и ще доложи на Рейс Ефендина.
— Не е толкова сигурно, хората може да го отминат, без да говорят с него.
— Ти не познаваш тоя кучи син. Той спира всеки кораб и го претърсва за роби. Рейс Ефендина със сигурност ще узнае, че тук е спрял някакъв нокер, и това ще привлече вниманието му. Ще го изпълнят подозрения, ще стане предпазлив и край на моя чудесен план. Не, ако някой кораб се зададе отгоре, ще бъде задържан и ще чака, докато работата приключи. За да се подсигуря и за такъв случай, ще пратя един пост и нагоре по реката. Времето за действие дойде и аз няма да допусна нещо да обърка нещата.