— Такова нещо сигурно не си очаквал! Ти, изглежда, си умна глава и ето защо трябваше и аз да подхвана умно нещата. Трябваше да те измамя и бързо да те връхлетя.
— Учудвам се! — отвърнах аз. — По какъв повод бяхме нападнати?
— Да, ти действително не знаеш, че всичко, което преди малко си приказвахте, е било чуто.
— То може да бъде чуто — заявих, съвзел се бързо. — ние не сме говорили нищо, което да ти даде подбуда за това враждебно поведение.
— Тъй, тъй! нима наистина мислиш, че можеш да измамиш Ибн Асл? За тая цел си твърде будала. Този мъж — той посочи човека, който пръв ме бе сграбчил — лежеше на покрива на каютата, без вие да знаете. Той чу всичко се спусна, за да не го видите, отзад по въжето, за което е вързана лодката, да ми го съобщи. Да не би да се каниш да отричаш?
— Не ми и хрумва! Но кажи, за какво сме си говорили?
Разчитах на това, че мъжът може би не е разбрал всичко точно. Вярно, ние не бяхме говорили тихо, но не и високо, а като двама души, които седят един до друг и разговарят за неща, които не е нужно всеки да чуе.
— За разни работи — отвърна Ибн Асл — но най-вече за притворство и предателство.
— Докажи го!
— Искаш доказателства? Че от теб ли зависи да изискваш доказателства? Да не би да отречеш, че сме говорили за газта?
— Действително. Защо да отричам? Та нали ти сам отвори пред мен дума за това.
— Ама ти си твърдял, че в буретата нямало такава. Как ти скимна да изречеш подобна глупост?
— Ами че това бе само един майтап — отвърнах зарадван, че наполовина погрешно и наполовина изобщо не съм бил разбран.
— Скоро ще узнаеш, че работата е сериозна! А после сте говорили за бягство. Защо ще искате да бягате, ако имате чиста съвест?
— Ние говорехме за бягство от огъня, в случай че той обхване собствения ти кораб. Снощи избягахме ли? Не ти ли доказах по-скоро, че искам да остана при теб, че хич не ми е присърце да се махна оттук?
— Ти, изглежда, си майстор в оправданията. А какво ще ми отговориш, ако те запитам защо щяла да гръмне пушката ти, когато Рейс Ефендина се появял?
— Щяла? Тъкмо това не! И моята пушка, моята? Аз говорех за всички пушки, всеобщо за пушките. Опасявах се Рейс Ефендина да не бъде предупреден от някоя непредпазливост. Ти ще разставиш хората си далеч надолу по брега и по тоя повод аз казах: „Дано само някоя пушка да не гръмне по невнимание.“ Този мъж е подслушвал, наистина, но е чул нещата непълно или наопаки. Съветвам го друг път да си отваря по-добре ушите.
Ибн Асл плъзна изпитателно поглед по мен и подслушвача. Моята нахаканост му направи впечатление. Беше ясно, че се подведе и започваше да ми хваща вяра.
— Ама все пак ви е било страх за Рейс Ефендина? — продължи, наистина, все още да пита.
— Тук твоят достопочтен осведомител отново погрешно е разбрал. Не за, а от Рейс Ефендина ме беше страх.
— Как се съвместява това с вчерашните ти приказки, че хич не те е страх?
— Тогава още не знаех какво ще става. Днес обаче знам намеренията ти и когато заговорих за тях с моя помощник, изразих угриженост, че биха могли да се провалят. Това се имаше предвид.
— Да се провалят? Кой би го провалил?
— Рейс Ефендина. Той е слязъл в Хегаси на сушата. Вие сте го примамили тук, като сте му подхвърлили погрешна информация, че тук ще бъде прехвърлено през Нил робско шествие. Той значи е наясно в картинката, че тук се намират търговци или даже ловци. Мислиш ли, че при това положение ще пристигне ей така в пълен рахат, като някой, който си плава за разходка?
— Как иначе?
— Аз считам за възможно, Рейс Ефендина да остави кораба си в Хегаси и да поведе асакерите насам по сухоземен път, откъм гърба ви. Докато ние си кьорим очите по реката, той си се промъква от степта и се спука върху ни. Затова ме бе страх от него, в никой случай обаче за него.
— Аллах, това е много вярно! Хич не бях помислил за тая възможност. Ние трябва да насочим вниманието си също към сушата и…
Ибн Асл бе прекъснат. Стоящият нагоре по реката пост дотича и доложи за кораб, който приближавал оттам. Лодката бе веднага попълнена с екипаж и изпратена под предводителството на единия от двамата офицери срещу съда, за да му нареди да акостира.
Вече хранех надеждата, че сега ще бъдем развързани, но ето че ловецът на роби попита: