— Откъде знаеш всъщност какво сме наредили да кажат на Рейс Ефендина?
За съжаление Идрис, постът в Хегаси, вчера ме бе помолил да не го издавам. Дължах благодарност на човека за сведенията и не исках да му навреждам. Ето защо прибягнах към извъртане.
— Беше споменато вчера при втория огън. Ние седяхме край първия, ала аз все пак го чух.
Тази наистина произлизаше от добро намерение, но веднага намери своето наказание.
— Това е лъжа — заяви Ибн Асл. — Не е могло да бъде казано край огъня. За тая работа знаехме само четири души, а именно аз, двамата офицери и постът от Хегаси. Никой от тях не ти го е казал. От кого можеш да го знаеш? Да не би пък от самия Рейс Ефендина? Аз вече се канех отново да те даря с доверието си, но сега съзнавам, че думите ти са били само изврътливи и двусмислени оправдания. Преди да те освободя, ще проуча внимателно нещата и горко ти, ако намеря и най-малкото подозрително петно върху теб! Сега нямам време да се занимавам с вас. Ще останете сега-засега да лежите тук под охрана.
Ибн Асл се извърна от нас, понеже вниманието му бе ангажирано нагоре от нашия пристан, където доложеният плавателен съд сега се появи. Той беше заговорен от изпратената към него лодка и влезе в преговори с нея. После видяхме един мъж да прекрачва борда и да слиза в лодката. Тя се върна с него, а корабът се насочи за акостиране към брега.
При мен и Бен Нил стоеше един пазач, който ни държеше зорко под око. Мен никак не ме бе страх. Смятах, че обясненията ми все пак са оказали възнамерявания ефект. Срещу нас не можеха да докажат нищо. Обвиняваше ни само онова, което подслушвачът бе изложил, а на него му се бе изплъзнала взаимовръзката. Той беше доловил само отделни детайли, от които не можеха да се извлекат никакви обвинителни доказателства. Опасение будеше само мигът, когато се откриеше, че буретата са празни. Тогава хората щяха да станат подозрителни и следваше да се очаква, че подозрението ще падне върху нас. Но и тук бе невъзможно да се докаже вината ни. Така си мислех, ала за съжаление нещата се развиха другояче.
Лодката пристана и хората се качиха на борда с мъжа, когото бяха довели. Човек може да си представи ужаса ми, когато разпознах в него Абу ен Нил, кормчията на дахабието „Ес Самак“, на което бях преживял нощното приключение в Гиза! Това дахабийе бе предназначено за търговия с роби и секвестирано през нощта от Рейс Ефендина. От съчувствие бях пуснал кормчията да избяга, давайки му малко пари за път, като получих от него уверението, че възнамерява да се върне. А ето че сега го срещнах в пустинята.
Нямаше начин мъжът да не ме познае. Това вече беше лошо. Но още по-лошо бе обстоятелството, че кормчията Абу ен Нил беше дядо на моя придружител Бен Нил. Предполагаше се, че като ни види, той веднага ще се завтече към нас и ще ни издаде.
Бен Нил не лежеше като мен гърбом, а по страна, извърнат от борда, от който хората се бяха качили. Ето защо не бе забелязал дядо си. Трябваше да го подготвя, поради което се обърнах шепнешком към него:
— Не се стряскай и остани така, както лежиш! Дойде дядо ти.
Видях, че младежът понечи да направи движение на изненада, ала все пак се овладя. Не мина много и той попита:
— Аз имам двама дядовци. Ти, разбира се, имаш предвид кормчията?
— Да. Абу ен Нил, бившият кормчия на дахабийето „Ес Самак“.
— О, Аллах, каква радост!
— Не, какво нещастие за нас! Той ще ни издаде.
— Небеса! Това действително е вероятно. Как се е озовал Абу ен Нил насам? Какво прави той тук?
— Намираше се на кораба, който Ибн Асл принуди да спре. Офицерът го взе със себе си навярно за да му бъдат дадени разпореждания за поведение.
— Къде е застанал дядо?
— Вдясно там до борда на кораба. Старият още не ни е видял. Ибн Асл говори с него.
— Не можем ли да му дадем знак, че трябва да мълчи?
— Ако не бяхме вързани, щеше да е възможно. Така обаче ще трябва да си понесем нещастието. Как може да е дошъл до Бели Нил? Та нали се канеше да върви към Губатар!
— Първоначално да, но е станало другояче. Нима не ти казах, че го срещнах в Сиут?
— А, да, беше ми щукнало из ума!
— Аз там пак го изгубих, защото бях примамен от стария Абд Асл в подземния кладенец, където ей така щях да си ида мърцина. В името на Аллах, де само Абу ен Нил да бъде достатъчно предпазлив и да не каже, че ни познава!
— Мислиш ли, че може да му се има вяра за такова присъствие на духа?
— Май не. Радостта да ме срещне, и заедно с това уплахата, че съм вързан, ще му въздейства така, че като нищо ще извърши неблагоразумието да назове имената ни. Извърти се настрани, та да не ти види лицето!
Последвах подканата, макар да не вярвах, че тази предпазна мярка ще даде желания резултат. На дахабийето старият кормчия не се бе държал така, че да го считам способен са самообладанието, необходимо в момента.