Нашият пазач не бе забелязал, че си говорим. Неговото внимание беше насочено повече към Абу ен Нил, отколкото към нас. Ибн Асл беседваше високо със стария, но аз не бях доловил съдържанието на разговора, понеже приказвах с Бен Нил. Сега, когато замълчахме, чух старият кормчия да казва:
— Но аз така и не виждам причина да прекъсваме плаването си. Ние все пак не ви се пречкаме на пътя!
— Напротив! Изчакайте малко, най-много няколко часа, и ще можете да продължите пътуването си.
— Защо не сега?
— Не е задължително да ви го казвам.
— Ще трябва все пак да ни го кажеш, в противен случай веднага вдигаме платна.
— Избий си го от главата, защото като видя, че се каниш да проявиш неподчинение, ще те запра за известно време тук!
— Нямаш такова право.
— Мислиш ли? Аз съм Рейс Ефендина, за когото сигурно си чувал.
— Не, ти не си този. Аз не само съм го чувал, ами даже и съм говорил с него.
— Тъй! Е, тогава ще ти кажа, че съм негов мюлазим. Ти си длъжен да се подчиниш.
— Докажи, че казваш истината! Хората на Рейс Ефендина носят униформа, твоите обаче не. Аз видях, че корабът ти се казва „Хирдаун“. Корабът на Рейс Ефендина обаче се нарича „Шахин“. Твоите думи са лъжи.
— Лъжи? Варди се да ми отправяш оскърбления! Рейс Ефендина действително командва „Шахин“. Но тъй като само този кораб не е достатъчен за неговата цел, той нае „Хирдаун“ и предаде командването му на мен. Сигурно си наясно, че наети хора униформа не носят.
— Ако нещата са такива, както казваш, ти трябва да имаш писмено пълномощие от Рейс Ефендина. Аз не съм длъжен да ти се подчиня, преди да съм го проучил.
— А на мен пък на ум не ми идва да ти го показвам. Ти трябва да повярваш на думата ми и да се покориш.
— А аз ще се върна на моя кораб и ще продължа плаването си.
— Стой, старо, не толкова бързо! Без мое разрешение няма да напуснеш борда. Ти си кормчията на спрения кораб. Как ти е името?
— Химяд ел Бахри.
Химяд ел Бахри! Абу ен Нил значи сега се наричаше другояче — много вероятно защото бе избягал от Рейс Ефендина и сега си въобразяваше, че под фалшиво име е в по-голяма безопасност. Това ми бе приятно, защото така не можеше да идентифицира Бен Нил като свой внук. Но едва почерпил тази надежда и пазачът ми я съсипа. Чувайки името, мъжът пристъпи няколко крачки напред и викна на Ибн Асл:
— Това не е вярно! Името е фалшиво. Аз познавам стария. Виждал съм го по-рано в Кахира, а и на други места. Той е известен кормчия и понеже познава реката като никой друг, е наречен Абу ен Нил.
— Абу ен Нил? — повтори Ибн Асл изненадано. — Вярно ли е това? Познаваш ли го наистина?
— Много добре, изобщо не е възможно да се лъжа.
— Старо, ти поиска да ме измамиш! Ти си измамник! Признаваш ли, че си кормчията Абу ен Нил?
— Не. Аз се казвам Химяд ел Бахри и никога не съм имал друго име.
— Това е лъжа! — настоя на своето пазачът. — Аз го познавам добре и мога да доведа още двама свидетели, които също го познават.
Той назова две имена и техните носители — двама от подчинените на Ибн Асл, намиращи се на сушата — бяха повикани. Те тутакси потвърдиха показанията на пазача. Дори казаха на стария в лицето къде и кога са го виждали. Аз не можех правилно да схвана защо обстоятелството, че старият носеше фалшиво име, оказа такова въздействие върху Ибн Асл. В онези райони и при несигурното дередже на моряшкия народ нерядко се случва някой да си промени името. Но веднага щях да узная причината за поведението на Ибн Асл, защото го чух да заплашва:
— Ти си изобличен. Представяш се за друг, а не какъвто си в действителност. Ще си заплатиш за това!
— Не съм излъгал. Може би приличам на тоя Абу ен Нил. На теб впрочем може да ти е безразлично какво име нося. Даже да бях тоя Абу ен Нил, то пак не би могъл да имаш нещо против мен!
— Действително нищо! Аз, напротив, бих се радвал да намеря този човек. И тъй като ти си този, както засвидетелстваха и доказаха тези трима мъже, сега съм страшно радостен. Имаш ли внук, който да се казва Бен Нил?
— Не.
— Не отричай, старо, иначе ще те принудя да кажеш истината! Има един млад човек, моряк, на име Бен Нил, а щом някой се нарича Абу ен Нил, то тоя някой трябва да е бащата или дядото на Бен Нил!
— Тъй да е! Но понеже аз не се казвам Абу ен Нил, а Хамяд ел Бахри, и нямам нито син, нито внук, то ме остави на мира с тоя твой Бен Нил!
— Не ми излизай с тоя тон, пергиш! — закани се Ибн Асл. — Да не станеш сетне пишман!
— Как тъй? Аз няма защо да се страхувам от теб.