— Така си мислиш сега. Но ако знаеше…!
— Какво? Ако знаех какво?
— Че аз… съм съвсем друг — изплъзна се от Ибн Асл.
— Съвсем друг? Значи все пак правилно съм си го помислил! Е, тогава толкова по-малко има защо да се страхувам!
— Мислиш ли? Аз съм Ибн Асл, ловецът на роби.
— Аллах! Вярно ли? Ибн Асл, прочутият ловител на негри?
— Да. Как се чувстваш сега?
Ако той бе на мнение, че при споменаването на това име старият ще се уплаши, то се лъжеше. Кормчията имаше причина да се страхува от Рейс Ефендина, понеже бе избягал от него. Да се бои обаче от Ибн Асл, нямаше основание. Това веднага си пролича, защото той възкликна радостно:
— Ибн Асл! Сега даже се чувствам много добре, при предпоставката че не ме мамиш отново.
— Казвам ти истината. Аллах и Пророка могат да ми засвидетелстват, че съм Ибн Асл.
— Щом се кълнеш по тоя начин, ще ти повярвам. И сега ти хич никаква причина нямаш вече да се отнасяш враждебно с мен. Сега на драго сърце ще ти назова истинското си име.
Добрият старик си нямаше понятие, че бе на път да извърши една огромна грешка. Де да можех да му дам знак!
— То нали е това, което преди малко отричаше? — запита Ибн Асл.
— Да. Аз съм Абу ен Нил.
— Значи все пак! Човече, ясно ли ти е изобщо какво казваш?
— Да. С това доказвам, че не съм ти враг, а приятел.
— Чудо след чудо! Мой приятел! Как така?
— Може би си чувал за едно дахабийе, наречено „Ес Самак“?
— Да. Рейс Ефендина го секвестира.
— Рейс Ефендина, твой най-голям враг! Аз пък бях кормчията на този съд. Присъствах, когато той го претърси и откри, че дахабийето е робски кораб. Той го конфискува и арестува целия екипаж.
— Теб също?
— Да, но на мен ми се удаде да се измъкна. На кораба имаше един чуждоземен ефенди…
— Аха, чуждоземен ефенди! — прекъсна го Ибн Асл.
— Да. Този мъж изпита състрадание към мен, даде ми пари и ми помогна да избягам.
— Защо точно на теб?
— Защото… не знам защо.
Много добре го знаеше Абу ен Нил, ала не искаше да каже на прословутия ловец на роби, че на моето приканване бе направил искрени признания.
— При всички случаи е станало от приятелство към теб. Това те прави подозрителен!
— Приятелство? За такова нещо дума не може да става, тъй като аз преди туй никога не го бях виждал.
— Но по-късно сигурно пак си го видял?
— Не.
— Не лъжи! Ти потвърди, че си Абу ен Нил. Ще признаеш ли сега и че имаш внук, който се казва Бен Нил?
— Да.
— Много добре! Къде го видя последния път?
— В Сиут.
— Съвсем вярно! Сега е необходимо само още да признаеш, при кого се намира внукът ти като слуга.
— Това не знам. Той никога на никого не е бил слуга.
— Нима? Е, сега е слуга, и то на човек, който е от изключителна важност за мен.
— Не разбирам. Защо го казваш толкова гневно?
Ибн Асл беше убеден, че Абу ен Нил знае всичко. Ето защо се радваше, дето старият му е паднал в ръцете. Той се изсмя подигравателно.
— Добре, ще ти кажа само за да разбереш, че преструвките няма да са ти от никаква полза. Аллах те доведе при мен и ти скоро ще видиш в моя власт и внука си заедно с оня чуждоземен ефенди, на когото всички крайници, кълна ти се в това, ще гният отделно от тялото!
— Аллах керим! Какво ти е сторил?
— Кучи син, не мисли, че можеш да ме заблудиш! Ти стоиш в съюз с него. Знаеш всичко, известни са ти всичките му дела и ще споделиш неговата съдба. Наистина ли мислиш, че ще седна да ти разправям какво се е случило? Нямам нито време, нито желание за това. Вържете го и го хвърлете при другите двама, дето лежат вече там пред каютата!
— Какво-о, мен да вържат? — провикна се старият. — Аз не знам нищо. Аз бях във Фашода и…
— Мълчи, иначе ще опиташ камшика! — прогърмя Ибн Асл. — Не желая да чувам повече нищо от теб. По-късно ще научиш и също… почувстваш какво има да става!
Абу ен Нил бе ограбен от неколцина мъже и въпреки съпротивата си — съборен и вързан. После остана само да го довлекат при нас. Вече си мислех, че съдбовната среща ще ни се размине безопасно, защото той, изглежда, бе зает единствено със себе си и от гняв забелязваше само своите противници. Но ето че погледът му падна върху мен и очите му възприеха съвсем друг израз.
— Ефенди, ти! — ахна високо. — Възможно ли е, ти също си заловен?
Ибн Асл вече се бе извърнал. Чувайки тези думи, той рязко се извъртя. Тогава старият съгледа и внука си и изкряка:
— Бен Нил, сине на моя син! О, Аллах, Аллах! Какво се е случило? Какво си направил, че си вързан?
Ето ти го на! Бедата беше налице! Признавам, че в този миг страшно ми се щеше да бях предоставил в Гиза старото дрънкало на съдбата му. Ефектът от думите му бе точно такъв, какъвто очаквах. Ибн Асл довтаса със скоковете на тигър.