— Нима не чувстваш, че дотягаш на Кара Бен Немзи ефенди? Твоят хленч го оскърбява!
Той се обърна към мен:
— Прощавай, ефенди! От страх не знам какво върша! Хората ме захвърлиха ей тъй из един път на палубата и ми вързаха ръцете и краката. Това така ме разтърси, че дори аз не се познавам вече. Знам какво ти дължа и бих желал да ти докажа, че давам мило и драго да ти се отблагодаря. Кажи какво трябва да сторя!
— Не се тюхкай, а се помири безгласно с орисията си! Това е всичко!
Бяхме отминали острова и плавахме по неразделената река. Никакъв кораб не се мяркаше пред нас или зад нас. Тогава Ибн Асл нареди да се снемат двете дъски, които се събираха под остър ъгъл отпред на носа и носеха името на кораб, да се обърнат и пак да се закрепят. Ако първо там се четеше „Хирдаун“, то сега от другата страна стоеше изписано името „Карнук“. Карнук означава жерав, като наименованието се отнася най-вече за венценосния жерав. Той е наречен така заради крякането си. Кар-нук-нук-нук-ането на венценосния жерав известява по Горни Нил наближаването на утрото.
Ибн Асл следователно имаше няколко имена за кораба си. За каква цел, лесно можеше да се отгатне. Следваше да се очаква, че Рейс Ефендина ще преследва „Хирдаун“. Под името „Карнук“ те имаха шанс да му се изплъзнат. Може би и други робски кораби си служеха със същата хитрина.
За свое съжаление видях, че „Карнук“ е един добър ветроход. Въпреки това Ибн Асл нареди да се работи и с отблъскващи пръти и за да увеличи още повече бързината на кораба, лодката беше впрегната отпред с вързало. В нея седяха дванайсет мъже, които гребяха с всички сили и на половин час биваха сменяни. Това се правеше за да получат възможно най-голяма преднина пред Рейс Ефендина.
Тъй като пътуването сега вървеше гладко, Ибн Асл отново имаше време да се занимае с нас. Той пристигна с двамата си офицери, единият от които биваше наричан старши лейтенант, а другият — лейтенант. Те дълго стояха пред нас, оглеждайки ни с подигравателни погледи. После Ибн Асл ме запита:
— Кой беше мъжът, който ме преследва при Вади ел Берд?
— Аз бях — признах.
— Ти? А-а, ти самият? И залови ли ме?
— Не се перчи! Че не съумях да те настигна, го дължиш не на някое предимство на особата си, а на своята джебелгер-фехска камила. Не ти мен, а животното ти победи моето.
— Да не мислиш, че и аз не бих те победил, жалък червей такъв!
— Застани свободно пред мен и вземи нож в ръката, а на мен да ми бъдат ръцете вързани отпред, без да имам нож. Нека така се бием. После ще си покаже кой е червей — ти или аз!
— Мълчи! Щастието те е спохождало и те е направило горделив, ала тая горделивост скоро ще се обърне на противното. Дълго време аз напразно лелеех надежда да те получа в моя власт. Сега най-сетне това се случи и ти ще разбереш как постъпва един вярващ с някой християнски келеш. За теб щеше да е по-добре да не се беше раждал! Аз ще…
— Спести си заплахите! Вече знам какво се каниш да правиш с мен.
— Е, какво?
— Най-напред ще ми бъде изтръгнат езикът, после избодени очите, поотделно отрязани ушите, носът и всички крайници.
— Вярно, знаеш го! Кой ти го каза?
— Един, който повторно узна, че не познавам страха и че дори от най-окаяното положение успявам да се спася.
— Кой е той?
— Абд Асл, твоят баща.
— Е, да, на него ти на няколко пъти вече си се изплъзвал. Шейтанът те е закрилял. Но това е бил баща ми. На мен няма да се измъкнеш. По-скоро небето ще се срути, отколкото аз да те изпусна из ръцете!
— Не си го въобразявай! Ако някога някой съумее да ми вдъхне страх, то това определено няма да си ти.
— Кучи син, само след няколко минути ще виеш за милост и пощада!
— Опитай!
— Мислиш, че се майтапя?
— Не, но само се заканваш, без да имаш кураж да пристъпиш към дело.
— Дано Шейтанът те оплюска! Ще ти покажа, че може и да имам кураж. Насам, мъже! Ще видите как това християнско куче ще бъде измъчвано в първата степен.
Всички, които нямаха какво да вършат, се стекоха насам. Оня влезе в каютата.
— Ефенди, както ти дойде на ума! — рече Бен Нил. — Ти го предизвикваш. Вече не мога да позная в теб предпазливия човек. Ти влошаваш положението ни!
— Не. Искам само да му покажа, че аз мога да му всея страх, а не той на мен.
Ибн Асл се върна. Беше донесъл едни клещи и вдигайки ги високо, извика:
— На тоя син на някоя прокълната кучка сега ще бъдат изтръгнати най-напред ноктите от пръстите, първо на палците. Кой иска да го стори?