— Говориш много гордо, а пък лежиш безпомощен пред мен!
— Безпомощен? Не се заблуждавай! Ако до определено време не съм се върнал при хората си, на всички наши пленници, включително и баща ти, ще потръгне досущ като онези, които Рейс Ефендина заповяда да разстрелят във Вади ел Берд. Даже и Факир ел Фукара ще умре.
Настъпи пауза, додето Ибн Асл асимилира думите ми.
— Колко души от моите хора ви се изплъзнаха? — попита после.
— Нито един.
— Лъжеш, въпреки категоричността с която говориш, и въпреки честния сурат, който показваш.
— Аз казвам истината!
— А аз мога да ти докажа, че излъга! Видя ли ездача, който преди малко дойде до брега?
— Да.
— Това беше Орам, един от моите хора. Той се намираше при баща ми.
— Но сигурно не по времето, когато нападнах отряда ти. Може би преди туй е бил пратен някъде и като е заварил при връщането си своите другари пленени, незабавно е препуснал да ти доложи.
— Мога ли да науча как си успял да заловиш хората ми?
— Нямам нищо против да чуеш, но да разказвам за себе си, нямам желание.
— Тогава нека разкаже старият Абу ен Нил!
— Той не знае нищо по въпроса, защото не е присъствал. Откак навремето му помогнах в Гиза да избяга, не съм го виждал до днешния ден, когато се качи на кораба ти.
— Вярно ли?
— Не ме питай непрекъснато дали това, което казвам, е вярно! Сигурно осъзнаваш, че това е оскърбление за мен.
— Тъй! Оскърбление! А кой се наричаше вчера Амм Селад от Суец, пък днес се изчупи като Кара Бен Немзи ефенди? Това да не би да не е лъжа?
— Не, бойна хитрост.
— Вие християните, изглежда, не знаете какво се разбира под лъжа!
— А вие мюсюлманите хич и не се занимавате първо с бойни хитрости, ами предпочитате веднага да убивате. А сега на въпроса! Бен Нил беше там, той може да ти разправи.
Хората се скупчиха още по-близо. Всеки искаше да чуе драматичния разказ и дума от него да не изтърве. Тъй като преди малко аз бях запазил в тайна мястото на събитията, Бен Нил прояви достатъчно благоразумие също да го премълчи. Когато поиска да заговори как бях подслушвал, аз му забраних. Че знаех всичко и все пак никой не можеше да каже как съм го узнал, придаваше на нещата загадъчен, изпълнен с мистерия облик, което можеше само да ми е от полза. Мъжете слушаха със затаен дъх, додето разказвачът привърши. После Ибн Асл се провикна:
— Да го вярва ли наистина човек! Лъва от Ел Тайтел си убил, ефенди?
— Както чу!
— Не си знаел какво си рискувал!
— Живота съм си рискувал. Какво иначе?
— Това не е ли достатъчно? Може ли човек да изгуби нещо повече от живота си?
— Да, нещо много повече.
— И какво ще е то?
— Онова, което ти отдавна вече си изгубил, а именно честта, доброто име, благоволението пред Аллах и хората.
— Кара Бен Немзи! — избухна оня. — Хич не си мисли, че из един път съм станал търпелив! Имай предвид, че сега аз съм твой господар! Държа живота ти в ръцете си!
— Действително. Но заедно с моя и този на баща ти, Факир ел Фукара и хората ти.
— Ти си дошъл да разговаряш с мен за тези хора. Освободи ги! Какво искаш в замяна?
— Клетвата ти да се откажеш от търговията с роби, моята свобода и тази на Бен Нил и дядо му.
— Ще ти бъде ли достатъчна клетвата ми?
— Може би да, може би не. Възможно е да поискам и гаранция.
— Защо допускаш, че бих могъл да се закълна притворно?
— Защото познавам неколцина мюсюлмани, които се заклеха притворно.
— Тогава те не са били истински последователи на Пророка.
— Не, аз мога да ти докажа, че Факир ел Фукара и също баща ти, който бива считан за своя факир, се заклеха в Аллах и брадата на Пророка и въпреки това всички излъгаха.
— Ти ли беше този, пред когото положиха клетвата?
— Да.
— В такъв случай те не са сторили грях, защото ти си неверник.
— А-а, тъй ли била работата? Значи ако някой мюсюлманин се закълне пред християнин с лъжлива клетва, то това му е разрешено, не е клетвонарушение?
— То е, все едно нищо не е казал.
— И при това положение ти искаш да те накарам да се закълнеш и да ти повярвам? С това ти сам себе си залови и сега аз се отказвам от хуманното предложение, което възнамерявах да ти направя.
— Значи свършихме?
— Още не. Ще ти направя друго предложение.
— Нека чуем!
— Ти ни освобождаваш нас тримата, а в замяна аз ти давам баща ти и Факир ел Фукара. Останалите ще предам на Рейс Ефендина.
— Каква безогледна дързост! — изсмя се Ибн Асл гневно. — Тоя гяур се намира в наша власт, а говори точно тъй, сякаш може да ни дава заповеди! Защо ли не вдигна ръка да го размажа?