— Прекалено много дрънканици с тия кучи синове! Колкото се може по-накъсо. Ножа в тялото, това е най-доброто. Аллах да ги изгори! Кой остава тук?
— Аз — отговори един глас, който ми се стори познат.
— Добре! После аз ще те сменя. Всъщност няма за какво да се внимава. Те са вързани, па и как ли ще напуснат кораба!
Отдалечиха се стъпки, после вън стана тихо. Аз почувствах, че лежа на дъсчен под и се заслушах в шума на водата, за да преценя дали се намираме в предната, или в задната част на кораба. Нищо не се долавяше. Тъй като непременно бих чул килватера, можех да приема, че лежим в предната част. Тук беше съвсем сухо, следователно не ни бяха свлекли в същинския трюм.
Абу ен Нил поиска да говори. Аз му запретих. Най-важното сега бе да си създадем вярна представа за нашето положение. Трябваше да се обръща внимание и на най-малкия шум. Чух отвън да се промъкват опипом тихи стъпки. Отдалечиха се и пак се върнаха. След това по врата леко се подраска, толкова предпазливо, че само от няколко крачки можеше да се чуе. Ние не отговорихме. Отново се подраска — този път малко по-силно, и понеже и сега си затраяхме, прозвуча тихо:
— Ефенди, чуваш ли ме?
— Да — отговорих.
— Аз преднамерено останах тук като пазач. Ще ме погубиш ли?
— Да те погубя? Кой си ти всъщност?
— Идрис, с когото вчера говори.
Ах, слава Богу! Ето че съвсем неочаквано започна да ни проблясва една звезда! Вярно, сега едва доловимо, но ако човек подхванеше правилно нещата, тя можеше да се превърне в ярка спасителна звезда. Човек изстиваше от страх. Мислеше, че в отчаянието си аз може би ще забравя обещанието и ще се раздрънкам. Тази угриженост ми дойде тъкмо на сгода. Ако Ибн Асл узнаеше, че Идрис ми е казал всичко, то на последния му предстоеше сурово наказание.
В случай че всичко друго се провалеше, аз щях да разчитам на телесната си сила. Вероятно щях да съумея да разкъсам въжето от палмови влакна, свързващо отзад ръцете ми, или да го протрия на някой остър ръб. Останалото после щеше да си дойде от само себе си. Но при всички случаи беше по-удобно да се възползвам от предлагащата ми се възможност. Идрис можеше не само да ни достави някой остър, режещ инструмент, но и да ни даде цялата информация, без която едно бягство би било мъчно или даже невъзможно.
Пропълзях близо до вратата и продължих да шепна:
— Чу ли, че искаха да ми изтръгнат ноктите?
— Да, ефенди.
— Значи знаеш какво са наумили спрямо мен и какво още има да патим.
— Вие сигурно ще умрете!
— Но тогава ще умре и Абд Асл с всичките си хора!
— Ох, Ибн Асл ще остави баща си да умре само и само да може да те измъчва.
— Какво казват неговите хора по въпроса?
— Мнозина са „за“. Немалко искат също да ви освободим, ако чрез това пленените ни другари ще получат свободата си.
— Коя партия е по-многобройна?
— Сега не мога да ти кажа. Но те моля в името на Аллах, не издавай на Ибн Асл нищо от онова, което узна от мен! Той просто ще нареди да ме застрелят или хвърлят на крокодилите!
— В такъв случай съжалявам, че не мога да те пощадя.
— Не можеш? Аллах керим! Не искаш да проявиш милост и при положение, че си християнин?
— Християнинът обича живота си не по-малко от мюсюлманина.
— Ама ти дори и да се разприказваш, пак няма да можеш да се спасиш!
— Тук се лъжеш, Идрис. Ти ми каза някои неща, които бих могъл да използвам в своя изгода.
— Но ти ми се зарече в мълчание!
— Доколкото си спомням, само по отношение на един-единствен пункт. Но и този оброк е невалиден, защото аз го дадох само при предпоставката, че бъда сметнат за такъв, какъвто исках да се представя. Сега обаче работата стана другояче. Твоите сведения ми предоставят последното и най-важно оръжие за отбрана.
— О, Аллах, о, Пророк! Тогава аз съм изгубен!
Идрис се умълча и аз също не казах нищо. Трябваше най-напред да дочакам въздействието на моята заплаха. Тя даде далеч по-благоприятен резултат, отколкото можех да очаквам. След известно време той отново подраска тихо и попита:
— Ефенди, чуй, ако можеше да избягаш?…
— Би било добре наистина, също и за теб, защото така няма да бъда принуден да говоря за теб.
— Това обаче е напълно невъзможно! Ти си вързан, а тук постоянно ще стои един страж. И трето, даже всичко това да не беше, как бихте напуснали кораба?
— Имаш ли и други опасения?
— Не, само тези три, ама и те са предостатъчни.
— О, не! Тези три пункта изобщо не ме притесняват. Само се нуждая от някой, който да ме подпомогне в бягството.
— Това е опасно, ефенди!
— Никак даже. Хич никой няма да забележи или разбере нещо за тая работа.