Намирахме се в близост до малката предна мачта. Там бях видял тази заран оставена връзка факли от палмови влакна, които в онези райони се използват при разни случаи.
Още си лежаха там. Аз взех няколко от тях и се върнах при релинга.
— За какво ти е да мъкнеш факли? — попита Бен Нил.
— За това по-късно. Достатъчно приказвахме и се бавихме. Хайде сега през борда. Спусни се първо ти, дядо ти ще те последва, а аз ще остана последен.
Бен Нил заметна кремъклийката си на ремъка през гърба и прекрачи релинга да се смъкне по въжето. В този миг чух гласа на Ибн Асл да вика:
— Донесете и една стомна раки!
Раки означава ракия, която е позволена на мюсюлманите. Думите ми подсказаха, че няколко, най-малкото двама мъже ще дойдат горе. Обърнах се. Наистина, там един се изкачваше, зад него втори.
— Бързо, бързо! — нашепнах на Абу ен Нил. — Още не са ни забелязали.
Аз клекнах, за да не привлека веднага внимание. Но старият кормчия трябваше да се прехвърли през релинга, него щяха да забележат. И тогава отзад се заизкачва и трети. Предният видя стария, а покрай него и мен. Той веднага схвана положението и се развика:
— Скачайте, насам, мъже! Пленниците са се освободили! Канят се да офейкат!
Той се втурна насам, последван от другите двама. Аз останах клекнал, за да не допусна да отгатнат какво възнамерявам. Когато на първия оставаха още три крачки до мен, аз се изхвърлих като пружина и го блъснах с приклада в гърдите, от което оня отлетя назад. Втория, който тъкмо протягаше ръка към мен, цапардосах по главата. Третият вече беше също наблизо. Той се оказа по-умен от предните двама, защото измъкна пищова и натисна спусъка срещу мен. Аз отскочих настрани и не бях улучен, но толкова по-сигурно го срина в следващия миг моят приклад.
Тримата нехранимайковци бяха ревали с все глас. Сега лежаха безмълвно. Отдолу отговориха. Кряскаха кой колкото може. Всичко живо се завтече насам. След няколко мига за мен щеше да бъде твърде късно. Веднага след първия прикладен удар аз се бях обърнал. Старият Абу ен Нил се беше разкарал. Един скок нагоре към релинга… отвъд… захвърляне в лодката на сграбчените набързо факли… улавяне на въжето… надолу… измъкване на ножа… срязване на въжето… и ето че горе прозвуча ревящият глас на Ибн Асл:
— Къде са? Търсете, търсете! Пречукали са тези тримата. Не ги виждам. Сигурно са се пъхнали в каютата, краставите кучета. Хванете ги! Бързо, бързо!
Аз вече бях отблъснал лодката от кораба и уловил кормилото. Греблата бяха тук.
— Сядайте! — повелих с тих глас. — Ибн Асл не подозира къде сме. Веднъж да излезем от обсега на очите му, после нека си стреля. Залавяйте се за греблата! Но действайте тихо и в такт!
Спътниците се подчиниха. Носът на лодката се насочи под прав ъгъл спрямо кораба. Не биваше другояче да управлявам. Трябваше да остана в дълбоката сянка, която нокерът хвърляше върху водата. Когато се намерихме на порядъчно разстояние, наредих да спрат. На брега вече нямаше никой. Всички се бяха втурнали на борда да ни търсят. Това даваше такова кряскане и реване, че ни една отделна дума не се разбираше. Бяха намерили пазача, но нас — не. После внезапно настъпи тишина. Нашето изчезване беше необяснимо за безделниците. Те, както изглежда, се съветваха, защото докато преди туй бяха търчали безредно един през друг, сега стояха спокойно вкупом. Ние се бяхме отдалечили само на приблизително тридесет лодкови дължини и можехме да различаваме фигурите им.
— Сега можеш да наподобиш гласа на маймуната — рече кормчията. — Ние сме свободни.
— Ще се откажа от това наподобяване — отвърнах — и ще говоря непосредствено с Ибн Асл.
— В такъв случай ще чуят къде се намираме. Мнозина от неговите хора имат пушките си в ръце. Вярно, че е тъмно, но ако стрелят, биха могли две пак да ни улучат.
— Аз ще ги заблудя и от това ще падне голям майтап. Обръщайки се не към кораба, а в посока към водата, аз сложих ръце като фуния около устата и викнах през импровизирания рупор, като разчленявах сричките:
— Ибн Асл, Ибн Асл, ела, хвани ни!
Високата, гъста гора, обграждаща водата, префокусира думите ми, сякаш бяха извикани далеч горе в маийех. Гласът ми бе ясно разпознаваем.
— Там е кучият син! — кресна Ибн Асл. — Там горе са те, по водата! Трябва да са взели лодката ни!
Забелязахме, че негодяите веднага погледнаха за лодката.
— Да, взехме я! — отговорих аз по същия начин. — Я ме накарай сега да запея!
— Чувате ли, чувате ли? — зарева оня яростно. — те са се измъкнали с лодката. Там горе може би на осемдесет крачки оттук. Стреляйте, стреляйте, мъже!