Много изстрели изтрещяха на запад, докато ние се намирахме в южна посока. Отчитайки създадената ситуация, сега обърнах лице на изток и се изсмях гръмогласно.
— Гърмите сватбарски! И къде пък ни дирите? Това прозвуча от срещуположната страна. Всички се извъртяха, а Ибн Асл заповяда:
— Не горе, а там долу са. Стреляйте нататък, нататък! Мъжете се подчиниха, но без успех. Аз се обърнах отново в предишното направление и дадох да се чуе подигравателен кикот. Те тутакси се извърнаха.
— Шейтанът се е вселил в гяура! — изкряска Ибн Асл. — Разбрах, че Шейтанът е в него! Сега той е пак там горе!
Намерението ми да заблудя ловците на роби успя и ние можехме да продължим бягството, без да ни е грижа за техните куршуми. Това съвсем не бе така лесно. Никой от нас не познаваше маийех. Къде се намираше входът, който, както бяхме чули, бил скрит от растителност? Аз си нямах понятие, другите — също. Можехме само приблизително да предполагаме посоката.
Към това се добавяше, че тези застояли речни ръкави обикновено са обитавани от крокодили, по на юг и от хипопотами. Маийех ес Саратин лежеше на левия нилски бряг. Това бе всичко, което знаехме. За щастие Абу ен Нил познаваше много точно реката.
— Каква посока има Нил над селото Ел Кауа? — попитах стария.
— Той тече на северозапад.
— Тогава нека опитаме да го намерим. Гребете бавно!
Аз поддържах курс в отдалечаване от кораба — почти до отсрещния бряг — и после насочих наляво. Видяхме звездите над себе си. Небето представляваше тясна полоса, която трябваше да следваме. Тя ставаше все по-тясна, докато накрая престана. Подслони ни листният покрив на гората.
— Изтеглете веслата! — викнах. — Трябва да се намираме в близост до входа. Може би тук има някакво, макар и слабо течение. Нека оставим лодката да се носи.
— Това е опасно — предупреди кормчията. — Ако се блъснем и се обърнем, ще бъдем изядени от крокодилите.
— Няма да се блъснем.
Измъкнах огнивото, запалих една факла и я дадох на Бен Нил да я закрепи на носа на лодката. Дали Ибн Асл щеше да види светлината, можеше да ни е безразлично.
При светлината на факлата забелязахме, че се намираме под дървета сунут, които, както измерихме с греблото, бяха залети с повече от метър вода. Това не бе входът на маийех. Пристанахме до един ствол и аз хвърлих няколко листа във водата. Те бяха отнесени. Последвахме ги бавно — наляво от досега следваното направление. Тук водата беше толкова дълбока, че дори с мачтата не успяхме да достигнем дъното. Тя се движеше и по-бързо, но в кръг.
— Плаваме погрешно — заяви Бен Нил. — Трябва да се върнем.
— Не — възрази дядо му. — Правилно се движим. Водата се върти в кръг, защото Нил тече наблизо. Той е скрит от растителността. Трябва да минем през нея.
През нея! Да, ама къде? При всички случаи направо. От двете страни имаше дървета. Това виждахме. В техните върхари се бяха вплели увивни растения, които се проточваха от връх до връх и образуваха един достигащ до водата растителен мост. Там, където вляво от нас този мост се издигаше от водната повърхност, ластарите бяха разкъсани на много места. Посочих нататък.
— Там трябва да е! Растенията са били разкъсани от нокера, когато се е проврял през тях. Вземете пак греблата! Трябва поне да опитаме.
Насочихме се към мястото. Ластарите висяха много по-високо, отколкото преди малко бе изглеждало. Лесно минахме през тях и из един път гората остана зад нас, отпред се ширна реката, а горе се откри осеяното със звезди небе.
— Слава на Аллах! — отдъхна кормчията. — Насмалко да ме хване страх. Ако не бяхме открили изхода, може би все пак щяхме да бъдем заловени от Ибн Асл.
— Невъзможно! — отвърнах аз. — Ако не бяхме намерили реката, щяхме да излезем на брега и на Ибн Асл май щеше да му е трудничко да ни открие и чак пък залови. Но така действително е по-добре. Ние сме свободни и имаме открит път към Рейс Ефендина.
— Къде ще го търсиш? Мислиш, ли че още се намира долу при джезире Хасание?
— За да го знам, би трябвало да съм всезнаещ. На първо време се касае да развием максимална бързина. Какъв вятър имаме?
— Нощем тук най-вече от юг.
Проверихме едва доловимия до брега ветрец и установихме, че е благоприятен. Ето защо издигнахме мачтата и закрепихме платното. Тъй като кормчията бе най-възрастният от нас и не биваше да се напряга толкова много, аз му отстъпих моето място и се залових заедно е Бен Нил за греблата.
— По средата на течението ли да се придържам? — попита старият.
— Не съвсем.
— Защо не? Там все пак ще имаме пълния вятър.
— Това е вярно, но така бихме могли да пропуснем Рейс Ефендина.