— Кажи му истината!
— Тогава той ще ти се разгневи.
— Работата не е чак толкова лоша! Впрочем твоят внук му оказа няколко добри услуги, така че благодарността му повелява да изпълни молбата ти за опрощение.
Това напълно успокои стария и сега мълчанието бе прекъснато. На сърцето му бе олекнало и по тая причина бе станало леко и на езика му. Той започна да ми разправя своите преживелици, а беше преживял толкова много, че материал за разговор в самотното плаване не липсваше.
8. Примки и мрежи
Оживената беседа, която водехме по време на нощното спускане по реката, в никой случай не отслабваше нашето внимание. Ние продължавахме да бдим добре, спирахме даже на няколко пъти, когато някоя призрачна брегова сянка напомняше силуета на кораб, но винаги се виждахме измамени. Изгорихме една след друга всички факли, които бях хвърлил в лодката, и накрая трябваше да плаваме без светлина. На утрото вятърът се усили, вследствие на което бързината ни се увеличи. Не бяхме гребали непрекъснато, защото не бихме могли да издържим. Колчем се бяхме озовали в по-добро течение, си бяхме почивали.
Още нямаше пет часът заранта, когато достигнахме мястото, на което беше закотвен „Хирдаун“. Накъсо разстояние преди него бе лежал корабът на Абу ен Нил. Той беше отплавал. Слязохме на лагерното място с надеждата да намерим някого. Беше безлюдно. Това означаваше да плаваме и до Хегаси. Не заварех ли Рейс Ефендина и там, значи или го бяхме пропуснали през нощта, или той се бе върнал в Хартум. В последния случай по отношение сигурността на кервана трябваше да разчитам само на себе си.
Когато наближихме Хегаси, една малка светлинка проблесна насреща ни. Звездите започнаха да избледняват, но въпреки това видях, че светлината принадлежеше на някакъв кораб, пристанал при мишра. Различих източеният, грациозен корпус и двете полегати мачти. Беше търсеният „Шахин“. Светлината идваше от фенера, горящ на предната мачта. Насочихме се към плавателния съд и още преди да сме го достигнали, един глас ни викна от горната палуба:
— Лодка, пристани до борда!
За шега дадох на стария указание да промени малко курса, като че не искаме да се подчиним. Та взехме значи направление малко по настрани. Тогава мъжът се провикна:
— Стой или стрелям!
И по същото време прозвучаха резки камбанни удари. Беше камбаната за бойна тревога на „Шахин“. Дадеше ли сигнал с нея палубният вахтен, то може би в рамките на една минута всички мъже заставаха в бойна готовност даже и да бяха лежали в най-дълбок сън. Не биваше да продължавам повече шегата, защото знаех, че иначе ще стрелят по нас. Затова се насочихме към плавателния съд.
— Пристанете при бакборда — повели вахтеният — и се дръжте спокойно!
Подчинихме се на командата. Палубата горе се оживи и след късо време някой попита:
— Кому принадлежи лодката?
Разпознах гласа на Рейс Ефендина. За да не ме познае, прошепнах отговора на Бен Нил, който отвърна вместо мен:
— На „Хирдаун“.
— Качвайте се горе, веднага горе! — прозвуча възбудено обратно.
Рейс Ахмед бе научил, че корабът, напуснал малко преди пристигането му остров Хасание, е бил „Хирдаун“ и смяташе сега да получи разяснение за него. Запалени бяха няколко фенера. На шега подканих стария кормчия да се качи пръв по въжената стълба, която ни бяха хвърлили.
Абу ен Нил се покори, без да прозре намерението ми. Когато стигна горе, чух Рейс Ефендина да вика:
— Това е първият. Но чакай, тая мутра май ми е позната! Кой е тоя всъщност? Чуй, чапкън, къде наистина съм те виждал?
Старият беше толкова изплашен от това посрещане, че забрави да отговори.
— Ако не се лъжа, името ти е Абу ен Нил. Признай веднага!
— Да, ефенди, да! — съгласи се кормчията, изпълнен със страх.
— Не беше ли в Гиза, където се видяхме?
— В Гиза, да, ефенди.
— Наричай ме, емир! От онова време много добре знаеш, че така бивам наричан! Ако не се лъжа, ти беше кормчията на дахабийето „Ес Самак“, което тогава конфискувах.
— Да, аз съм този.
— Аз плених всички ви. Ти обаче ми се изплъзна. Добре дошъл сега! Ще се радвам да мога да наваксам тогавашния пропуск. Вържете дъртия и го запрете в кауша!
— Не, не, емир, не ме връзвайте! — извика кормчията. — Та аз не съм ти враг. Дойдох доброволно!
— Доброволно? И въпреки това вахтеният е трябвало да ви заплаши със сила? Къде е корабът ти, „Хирдаун“?
— В Маийех ес Саратин.
— Не го знам. Какво прави там?
— Крие се от теб.
— Значи има нечиста съвест! Какво тъкмеше при джезире Хасание?