— Разбира се, ефенди! Смятам, че няма да се измамиш в тъкмежите си. Но как възнамеряваш да го подведеш да заеме там позиция, която да ни гарантира победата?
— Това ще си покаже мигът. Ибн Асл ще бъде там преди мен и ще направи на терена, в случай че още не го познава, грижлив оглед. Ако само донякъде си отваря очите, ще стигне до идеята, да ми заложи същата примка, в която аз искам да го заловя, сиреч да ме нападне отзад и отпред, докато се намирам на тясната пътека между скалите и водата. Успее ли да докара нещата дотам, то аз — по негово мнение — съм изгубен.
— И ти ще влезеш в тази примка?
— Може би, но само за да повлека вътре и него и там да го погубя. Ти отпътуваш от Хегаси, спираш на една ширина с Джебел Араш Кол, скриваш кораба си и го оставяш под охраната на няколко души. С останалите моряци и асакери потегляш за Маийех ел Хумма, за да се стаиш край южния му край в споменатата хегеликска гора. Там изчакваш Ибн Асл и мен. Възможно е, преди да бъде изпълнен ударът, да те потърся там, за да ти съобщя още някои подробности. Не дойде ли, то това което имаш да направиш, е много просто. Веднага щом чуеш да се стреля, ще знаеш, че аз, идвайки от север, се намирам на тесния боен плац и съм нападнат от юг от Ибн Асл. Той ще стои на същото тясно пространство. Ти изскачаш бързо от гората и се явяваш в гръб на ловците на роби. Удаде ли се начинанието, те ще бъдат приклещени между теб и мен, няма да могат да отстъпят и ще трябва или да, се предадат, или да навлязат в маийех, където биха потънали под измамливата покривка на ом суфах.
— Ефенди, планът е отличен! Въпреки това обаче храня едно голямо съмнение: Ти имаш само двайсет мъже при себе си!
— Ако се нуждая от повече хора, ще дойда да взема от теб.
— Стига да намериш време!
— Може и тъй да е! Съмнението ти действително не е съвсем безпочвено.
— Второто също! Вие трябва да пазите пленниците. Колко мъже ще ти останат при това положение за битката? И е много вероятно да не те нападне само от юг, а северно от фаталното място да ти заложи някоя засада. Ти искаш да го поставиш между два огъня, той ще възнамерява същото с теб.
— В това бях убеден още преди да ми го съобщиш. Ибн Асл сигурно ще ми постави засада, толкова повече че ще има предостатъчно време за тая цел. Но понеже аз го знам, не съществува никаква опасност за мен. Като ти е известно, че някъде е заложена мина, то или няма да отидеш нататък, или ще се погрижиш за преждевременното й разреждане. После няма да може да причини никакви вреди. Само в един пункт съм съгласен с теб. Тъй като действително имам много по-малко хора от теб, а и трябва да оставя за пазене на пленниците, можеш да ми пратиш двадесет мъже на помощ.
— И къде да ги пратя, та да те срещнат със сигурност?
— Хората ти не бива да бъдат видени от врага, но аз трябва лесно да мога да ги намеря. Беше ми споменато едно място, което добре би подхождало за нашата цел. От северната страна на Джебел Араш Кол едно тясно, сухо пороище навлизало в планината. Ако се вървяло пет минути нагоре по него, коритото се разширявало до малка котловинка, обрасла с гъсти храсти.
— Храсти от киттр.
— Я гледай, ти познаваш мястото? Това ми е приятно, тъй като по този начин евентуалната грешка е изключена. Прати ми двадесетте мъже там!
— Кога трябва да бъдат на мястото?
— Не е препоръчително да стигнат дълго преди моето пристигане, иначе лесно биха могли да бъдат открити от Ибн Асл. Ако сметките ми излязат верни, аз още днес ще се натъкна на нашия керван и…
— Това е невъзможно, защото те имат да направят пет дневни прехода, а днес е едвам третия ден.
— Вземи предвид, че е избягал Орам, мъжът, който вчера доложи на Ибн Асл случилото се. Твоите асакери трябва да са си казали, че той ще язди към Ибн Асл. Следствие на това ще се разбързат и навярно ще са им необходими само четири дени вместо пет. По тази сметка те ще са довечера на един дневен преход оттук и тъй като аз имам дотам поне също един пълен ден езда, вероятно ще ги срещна на това разстояние и в посоченото време. Утре рано ще потеглим към Джебел Араш Кол, но няма да яздим съвсем до целта, а ще се установим на нощен бивак още преди да сме я достигнали. Не искам сражението да се състои през нощта, а да го запазя за другия ден по ранина. Може би през нощта ще те споходя. Но при всички случаи можеш да ми пратиш, ако до един часа след полунощ не съм дошъл, двадесетте мъже. Нека яздят край маийех и се скрият в котловинката на пороището, където ще ги намеря. Ако дойда при теб, ще надам на три пъти дълбокия кикот на хиената. Ще го повтарям, като крача край гората. Нека постът, който пръв го чуе, дойде и ме отведе при теб. Сега аз приключих с напътствията си.