— В такъв случай тръгвам за Хегаси. Смея да се надявам, че нашата нощна среща ще означава радост и победа!
Ахмед подаде на мен и Бен Нил ръка и тръгна. Ние изчакахме, додето можехме да приемем, че е пристигнал в Хегаси. После се качихме на лодката и загребахме към срещуположния бряг. Там плавателният съд бе скрит в тръстиката, а ние продължихме пеша надолу по реката, докато видяхме отвъд Хегаси.
Стаихме се така, че да не могат оттам да ни забележат. „Шахин“ още лежеше в мишра. След като чакахме приблизително половин час, платната бяха вдигнати. Той се насочи навътре в реката и отправи нос на север. Ние се върнахме при нашата лодка. Почакахме още четвърт час и загребахме после към средата на Нил. Там издигнахме мачтата и опънахме ветрилото. Вятърът не беше благоприятен. Ето защо плавахме бавно в зиг-заг към Хегаси.
Бен Нил беше свидетел на разговора ни, така че не бе необходимо да му давам специални инструкции за поведение. И той като мен гореше от желание да възстанови престижа си от вчерашната неудача. Най-главното сега бе да се свържем с шейк ел белед. В това отношение не можехме по-добре да случим, защото когато наближихме мишра, го видяхме да стои долу до водата и да зяпа любопитно към нас. Спуснахме платното, стигнахме с няколко удара на греблата брега, слязохме и вързахме лодката. Ибрахим веднага довтаса и ни поздрави радушно.
— Как стана тъй, че се връщате? Мислех, че се каните да плавате с „Хирдаун“ до Фашода. Та нали можехте да вземете камилите си по-късно при връщането.
— Благодаря! До Фашода човек трябва да пътува оттук почти десет дена. Едно такова дълго отсъствие не можехме да си позволим. Ама насмалко да ни принудят.
— Как тъй?
Ибрахим се постара да си придаде една възможно по-неангажирана физиономия, ала не съумя да овладее напълно напрежението си.
— Ще ти кажа — отговорих аз. — Но да идем малко по-настрана! Случи се нещо важно, което единствено на теб бихме желали да разкажем.
— Ти изпълваш душата ми с любопитство, ефенди — рече Ибрахим, като ни сподири настрани. — Какво толкоз важно може да се случи в малкото Хегаси!
— Ще има да се дивиш, като го чуеш. Познаваше ли мъжа, комуто набави конете?
— Отблизо не. Той каза че се числял към „Хирдаун“, който лежеше при джезире Хасание.
— Знаеш ли що за кораб е той?
— Търговски от Бербер, ми каза мъжът.
— Ти не го ли пита как се казва притежателят?
— Защо да го питам? Какво ми влиза в работата корабът? Аз не съм нито капитан, нито пристанищен пазач. Защо да си обременявам паметта с имената на всичките минаващи кораби и господарите им?
— Имаш право. Но съжалявам, дето не си го сторил, защото иначе при всички случаи щеше да ни предупредиш, и ние нямаше да се подхвърлим на опасността да изгубим живота си.
— Живота? — попита шейк ел белед, привидно изплашен. — Аллах! Нима сте се намирали в някоя такава опасност?
— Действително, защото тоя „Хирдаун“ е корабът на най-големия престъпник и похитител на роби, който изобщо може да има. Можеш ли да се досетиш кого имам предвид?
— Не знам дали ще отгатна. За най-лошия от всички грабители на роби считам аз Ибн Асл, дано Аллах го прокълне. Но този мъж все пак не би дръзнал да се мерне тук!
— Той дръзна!
— Наистина ли, наистина ли? Аллах! Да го бях знаел, щях да свикам всички мъже на Хегаси, за да го заловим и предадем на Рейс Ефендина.
— Познаваш ли рейса на хадифа?
— Той беше само допреди час тук и аз даже говорих с него.
— Бил е тук? — попитах аз, правейки се на изненадан.
— Днес, да! Вчера е бил при джезире Хасание.
— Когато ние вече сме били тръгнали! Слава и хвала на Аллах! Значи ми се е удало да го спася! Не мислех, че ще е толкова непредпазлив да дойде. Капъсъзите искаха да го примамят към гибел.
— Ефенди, ти ужасяваш жилите и костите ми! Кръвта ми се смръзва! Рейс Ефендина — дано Аллах му окаже хиляди милости! — да примамят към гибел! И кой пък, кой?
— Ибн Асл!
— Възможно ли е, ефенди? Езикът отказва да ми служи! Ама разказвай де, ефенди, разказвай!
— Тогава нека те питам преди туй, познаваш ли ме?
— Не. Никога не съм те виждал и не знам също как да те наричам.
— Аз съм Кара Бен Немзи ефенди от Алемания, приятел на Рейс Ефендина, когото…